Детето често се оплаква от коремни болки, водите го по доктори и изследвания, нищо не се открива...
Тези състояния се определят като синдром на дразнимото черво, който не е животозастрашаващ, не е свързан с възпаление на дебелото черво, обикновено протича без усложнения, но водещ до дискомфорт, който се отразява на ежедневието.
От него страдат всички възрасти, много млади, дори деца.
Не е известна причината за това заболяване, отдава се значение на много фактори – начин на хранене от кърмаческа възраст, грешки при захранването на бебето, алергии към храни, лактозна непоносимост, фамилна обремененост, неправилен хранителен режим (газирани, сладки напитки, много мазнини).
През последните години се установи, че в червата се намира втория мозък – чревната нервна система. Серотонинът (хормонът на щастието) се синтезира в по-голямо количество в червата, отколкото в мозъка!
Това обяснява защо болките се усилват при стрес, неприятни емоции (изпити например). Затова и някои наричат разговорно диагнозата си нервен стомах, спастичен, неврогенен колит.
Симптомите са различни при отделните хора, но най-общо са болки и крампи в корема, чувство на подуване на корема и газообразуване, диария, запек или редуване на двете, слуз в изпражненията, облекчение на болката след изхождане.
Проблемът е, че същите оплаквания могат да се срещнат и при други, по-сериозни заболявания. Затова консултацията с гастроентеролог е наложителна. Често се налагат допълнителни изследвания, за да се постави точната диагноза. Като микробиологично изследване на фекалии, ендоскопска колоноскопия, компютърно-томографска колоноскопия, тест за непоносимост към храни, кръвни тестове за изключване на глутенова непоносимост и др. по преценка на специалиста.
Лечението е трудно, защото изисква индивидуален подход, промяна на храненето и начина на живот. Като начало трябва да се установи кои храни предизвикват оплаквания и те да се редуцират или изключат напълно. При всички случаи се налага изключване на газираните напитки и храните с прости захари. Фибрите се препоръчват по принцип като полезни, особено при запек. При някои хора обаче те засилват оплакванията. Имайки предвид неврогенната генеза на синдрома често се налага консултация и с психолог и поведенченска терапия за справене при стреса.
При децата особено важен е достатъчния сън, движението, а не с часове стоене пред мониторите, както и преценка на възможности и родителски амбиции. Медикаментозното лечение е със спазмолитици (за болката), пробиотици (без да се прекалява), билкови и хомеопатични препарати. В тежки случаи се включват и антидепресанти.
Още от д-р Андреева:
-
Опасността за очите, която слънцето ни причинява
-
Памперсите са най-опасни през лятото
-
С деца на път: какви лекарства да вземем за спешни случаи
-
Как да избегнем кошмара прилошаване при пътуване
-
Защо болестта тетанус е толкова опасна
-
Чудото селен и как да си го набавим
