Приемаме тетануса за екзотична болест и често пропускаме имунизациите, особено при възрастните. Но от тетанус може да се умре, и то бавно и мъчително.
Всяка година 1 милион души по света се разболяват от тетанус.
Темата става актуална през лятото особено за децата, те играят навън, ходят по села, планини, морета. Нараняванията са чести и опасността от зараза нараства.
Как става заразяването? Вегетативните форми на тетануса обитават червата на почти всички тревопасни животни. С фекалиите на тези животни те попадат в почвата, където преминават в спори. Хората се заразяват с тях след нараняване на кожата и видимите лигавици. Това може да се случи дори при одраскване, уж минимално нараняване.
Заразяването може да стане и при раждане, например вкъщи при връзване на пъпчето с нестерилен материал. Тетаничните спори отделят мощен екзотоксин (тетаноспазмин), който по кръвен път стига до централната нервна система.
Как протича заболяването? Инкубацинният период (времето от заразяването до клиничните прояви) е от 4 до 14 дни, средно 10, макар и рядко може и повече. Болестта започва с болка, мравучкане в мястото на нараняването, главоболие, неспокойствие, танатофория (страх от смъртта).
Първо се повишава мускулният тонус на дъвкателната мускулатура – болният не може да си отвори устата и да гълта. След това се засягат мускулите на лицето (става като маска), коремните, гръбните. Започват гърчове, които се провокират от светлина, шум, болка и други дразнители. Температурата се повишава над 40 градуса, придружена от обилно изпотяване. Болният остава в ясно съзнание, но може да почине от задушаване или ритъмни нарушения.
Как се поставя диагнозата?
Описаната клинична картина, липса на редовни имунизации против тетанус плюс данни за нараняване насочват вниманието към болестта. Причинителят се доказва с микробиологично изследване на секрет от раната. Правят се и молекулярно-генетични тестове. Лечението е задължително в интензивно отделение с хиперимунен антитетаничен имуноглобулин и средства за облекчаване състоянието на пострадалия. Няма траен имунитет след преболедуване. Болният не е заразен за околните.
Недопустимо е чавек да се разболее от тази тежка болест, при положение, че има ефикасно средство за профилактика. Имунизацията против тетанус е включена в комбинирана ваксина за децата (заедно с дифтерия, коклюш, полиомиелит).
При възрастните се прави на всеки десет години. Отделно при всяко нараняване след щателна обработка на раната се поставя ваксина против тетанус, ако през последните 6 месеца не е имало такава.
Още от д-р Андреева:
Чудото селен и как да си го набавим
С деца на път - какви лекарства да вземем за спешни случаи
Как родителските грешки пречат на оздравяването
