Писмо. До синa ми.

28.06.2018 13:00

Докато имах Фейсбук, там циркулираше писмо от един баща – американец до дъщеря му. Беше много трогателно, ама беше с контекста на времето отпреди 50 години, когато е писано писмото.

Това с писмата е решителен и важен момент в отношения между хората, които често се разливат в дребнотемия за вечерята и излизанията. Как сме, добре ли сме. И нищо повече

Та вече започнах да пиша едни три писма. Съвременни. С български контекст. Сега пиша до сина ми.

Скъпо, мое, малко момче,

Не можеш да си представиш колко бързо лети времето и колко бързо ще дойде денят, в който ще си ми също толкова скъпо и мое, но не малко момче.

Нямам никакиви съмнения в теб. Знам, че си голяма работа. Такъв се роди и такъв ще останеш. Дръж си пътя и не забравяй няколко неща.

Научи се да спазваш обещанията си и дадената дума. Най-напред се научи на това. После ще се научиш да се съхраняваш, като си внимателен в обещанията си, но дадеш ли дума – задължително трябва да застанеш зад нея. Няма нищо по-отблъскващо от мъж, който се гъне и суче как не можел да направи нещо, защото нещо друго му пречело или някой друг му бил виновен.

Не се страхувай да влизаш в битки. Не се страхувай да плуваш в море, което гъмжи от акули. Животът е такова море и акулите просто делят територия с всички други обитатели. Ако някоя акула те доближи прекалено близо, не се страхувай. Тя няма повече права върху морето от теб. Не отстъпвай. Aко и тя не отстъпи – просто я удари по муцуната. Ако ти отстъпиш, тя ще настъпи. Не позволявай на акулите да да ти вземат мястото в морето или жизненото пространство.

Не забравяй, че силата е привилегия, а слабостта право. Можеш да бъдеш и двете. Не се стреми само към сила и не оправдавай слабостта.

Работи здраво и никога не питай, колко ще ти плащат, преди да си убеден, че въобще искаш да правиш това, което си захванал. Ако наистина го искаш, отношението ти към работата ще си личи, резултатите също.

Никога не казвай, колко пари очакваш за работата, която вършиш. Нека те ти предложат. В противен случай можеш да се подцениш или надцениш.

Не бъди дребнав, стиснат и егоистичен. Никой не обича такива хора и няма качества, които да компенсират дребнавостта, липсата на щедрост и егоизма.

Запомни, че властта се налага, а авторитетът се признава. Не ти трябва да бъдеш шеф, за да бъдеш важен. Не се стреми да бъдеш шеф, защото това не е важно. Бъди добър в работата си. Старателен, инициативен, работоспособен.

Не мрънкай. Никога и за нищо. Един мъж не мрънка. Или приема. Или променя. И двете са много важни качества.

Обичай жена си и децата си, така както аз обичам майка ви и вас. Това винаги е прекрасен пример.

Не отлагай! Не носи “диагоналка”.

Бъди претенциозен. Това не означава да претенциозничиш. Означава да имаш очаквания и изисквания към другите и към другото, защото ти се стараеш, даваш, полагаш усилия и заслужаваш това да е двупосочно.

Старай се, давай и полагай усилия много над “средното ниво” и много над “обичайното”.

По света има много видове хора, но в живота има само два – даващи и получаващи. По-добре да си даващ. Тези, които се стискат от страх, че ще се “минат” в даването – не заслужават да получават.

Спортувай. Плувай. Карай ски и играй футбол. Първото е задължително и ще те държи далеч от момента, в който млади и прави мъже не могат да се наведат, без да им изпукат пет кости. За второто вече съм се погрижил, третото ще ти даде смислено занимание през зимата, а четвъртото ще ти даде универсална тема на разговор и чувство за принадлежност.

Чети книги. Обичай историята. Тя учи, забавлява, учудва и дава безкрайни теми за разговор.

Запомни, че животът е двуизмерен. Не можем да бъдем само щастливи и не можем да бъдем вечно нещастни. Свикни и с двете. Случват се. Не подмитай тъгата си и не чакай да дойде времето, когато ще бъдеш щастлив. Времето не идва. То отминава. Живей и когато си щастлив и когато се чувстваш потиснат.

Живей живота си, моето момче! Не преживявай. Изживявай. Всичко. До край. И пет минути след това.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Още от Симо Колев: