Изразът „все едно го колят” сигурно е измислен от някой, който е свидетел как дете пищи, когато го ваксинират или е в лабораторията. Логично е детето да плаче и да се дърпа, когато му предстоят медицински преглед и изследвания. Те са неприятни, а често и болезнени. Приказки от рода на „дръж се като мъж” и „стига лиготии”са несъстоятелни, та нали сме свидетели как стокилограмови татковци колабират като видят игла и спринцовка... Затова е важно да не упрекваме детето, а да го подготвим, за да му спестим донякъде стреса от неприятните преживявания.
Най-важното условие е да не се плашат децата с лекари, сестри и лаборанти. Класика в жанра е „ако не слушаш ей сега сестрата ще вземе инжекцията”, а после искаме да не се страхуват в лекарския кабинет. Поговорете предварително с децата си за това, че медицинските специалисти им помагат да са здрави, и че те са техни приятели. И че прегледите и имунизациите са неизбежни, ако иска да се чувства добре.
Добре е и ако потренирате вкъщи с детски комплект за медицинска помощ. Всяко малко дете в началото плаче при преглед, след няколко прегледа става спокойно. Повечето дори с удоволствие посещават педиатъра, защото знаят, че след преглед следва оставане вкъщи, гушкане с мама и т.н.
Не спестявайте истината за евентуалните неприятни преживявания, колкото и малки да са децата. Ако изгубят доверие в родителите си, положението става още по-лошо. Обяснете в какво се състои прегледът, че е малко неприятно, когато се натисне езичето със шпатула, но пък за сметка на това е много бързо, за секунди. И че е страшно необходимо, иначе не може да се види защо боли гърлото. И да, ваксинирането боли, но съвсем малко, като щипване, но пък няма да те хване гадната шарка. И най-важното -мама (татко) е до теб и няма да допусне да ти се случи нищо лошо. Страх ще има, колкото и да се говори, но така детето е подготвено и най-важното, не е излъгано.
В лабораторията положението е доста по-сериозно. За да няма изненади и за двете страни, информирайте се предварително как точно ще се взема кръв - от вена или от пръстче, за да подготвите детето. Както и има ли условия за вземане на кръв – на гладно, пие ли се вода преди манипулацията и т.н. Пиенето на течности преди вземане на кръв много ще улесни манипулацията – вените са напълнени и лесно се взема кръв, както и урина.
Добре ще е, ако посетите лаборатория, в която не се чака много, децата се изнервят на опашките. Обяснете на детето какво го чака, за да няма изненади и истерии. Не спестявайте истината за болката, която е поносима и краткотрайна. И че всъщност децата плачат от страх, а не от болката. Бъдете съпричастни, уверете го, че разбирате неговите страхове и че ги намирате за нормални. Но ако то стои спокойно, манипулацията ще мине много бързо и лесно. Най-важното е самият родител да запази спокойствие. Иначе тревогата на детето се засилва –„щом мама е притеснена, значи става нещо нередно.” А за наградата за проявената смелост се подразбира.
