Александър Петров
Беше поредната самотна сутрин и вече бях толкова отчаян, че да ви кажа честно, започнах да обмислям по какъв начин да подкрепя истанбулската конвенция. Бях готов да сменя социалния си пол и да се превърна в дъб и никой да не ме занимава. То, пък, като се бяха скъсали да ме занимават… Поне нямаше да имам очаквания към себе си, освен да си раста в някоя гора. И, тъй като доказано нямаше как да се превърна в по-голямо дърво след срамния крах снощи, си пуснах „На кафе“, за да се запозная актуалните новини.
„ ………… събеседничката ни била толкова впечатлена от този нестандартен метод за флирт, че изпаднала в предлюбовен неподвижен транс. Момчето, обаче, явно решило, че е сгафило, виждайки сащисания поглед на дамата в заведението, побягнал през глава, несъзнавайки, че странният опит за свалка, който използвал само преди секунди, бил революционно успешен. Припомняме, че момичето от бара се свърза с нас рано тази сутрин с цел да разкаже пред цяла България за този находчив момък и неговия остър ум и усет за любовна игра и се надява чрез предаването ни тайнственият мъж от снощи да я потърси. Това е засега от нас. Гала и Стефан, към вас...“
Да, бе! Тия бяха пред заведението, в което снощи бях аз. Събеседничката беше мацката, която уж неуспешно заговорих пак аз, а истерично побягналият тип, който сега цяла България най-вероятно обсъждаше, беше познайте #кой. Не той. Аз. Едновременно горд и засрамен хукнах към Нови хан, за да направя всичко възможно да се включа на живо в предаването и да се опитам да довърша започнатото.
Трийсет минути по-късно вече бях пред охраната на студиото, който се оказа вуйчо на един мой колега от университета. „Краси, пусни ме, бе, човек, трябва да обясня на Гала и Стефан и на цяла България за бара снощи, за момичето, дето свалях, дето сега по телевизията ме търси, за революцията, която ще направя…“ Всичко звучеше толкова нелепо и само защото бях приятел на племенника му, Краси не ми извъртя шамар. Явно беше обикалял по етажите и не беше чул живото включване пред дискотеката в Студентски. Някак успях да му обясня и след 10 минути вече стоях на високата масичка пред плазмата между Гала и Стефан и чаках да свършат рекламите, за да започне предаването.
Говорим си за...
„ – Уважаеми зрители, неочаквано ни потърси най-издирваният човек в България тази сутрин – момчето, което снощи в столично заведение по един нестандартен начин запленило красива девойка, която хлътнала до такава степен по него, че останала безмълвна. Разбрал погрешно реакцията ѝ, непознатият побягнал. Въпросното момиче пък се свърза с нас с надеждата да го намерим. Е, той намери нас, за което му благодарим! За мен е удоволствие, че при нас на кафе е Александър. Здравей, разкажи ни сега, как успя да оставиш това момиче безмълвно?
Добро утро, Гала. Останах наистина изненадан от това, което видях по телевизията тази сутрин. Момичето наистина не даваше вид, че е запленено от действията ми – очите ѝ се напълниха с кръв, веждите ѝ се събраха, усмивката ѝ се изкриви – всички признаци, че или получава инсулт, или ще последва позорно отблъскване. Сега чак осъзнавам, че тя просто е щяла да се разплаче от умиление.
Стефан също се включи:
Точно това ни каза и тя. И не само се е разплакала, а цяла нощ е ревала, защото най-после срещнала принца на белия кон, а той така бързо изчезнал от живота ѝ… Всички мъже в момента, включително и аз, се питаме как успя?! Какво ѝ направи?
Брех, тия водещи верно са страшен тандем, как се допълват само… ще ги гледам по-често. И започнах да разказвам. Всъщност рицар на бял кон не беше точното описание за мен в случая. Бях по-скоро рицарят под бялата крава. Защо ли? Цяла вечер наблюдавах въпросното момиче – много красива, непринудена, с хубава усмивка. Изглеждаше толкова невинна – точно обратното на нерезите дето през пет минути се изреждаха на масата ѝ, за да я черпят и да опитват да изкопчат от нея нищо друго, освен секс. Тя ги режеше и режеше, а в един момент на масата ѝ имаше 5 малки уискита, 3 големи водки, 1 бутилка сухо мартини и 4 пакета салфетки. Ако не исках да съм поредния отпратен с презрителен поглед, трябваше да измисля нещо оригинално. Нещо, което да не ѝ даде време за реакция. И тогава изневиделица се сетих за българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, който през далечната 1905 година успява да изолира бактерията, отговорна за превръщането на прясното мляко в кисело.
„ – Лактобацилус булгарикус! Ето, това й направих на дамата. Реших да заложа всичко и я почерпих с един обикновен айран. Избягах от срам, защото помислих, че съм сгрешил и сега горчиво съжалявам и искам да кажа…“
Тук Гала и Стефан ме прекъснаха:
"Преди да си казал каквото и да е, ще помоля в студиото да влезе…“
Тогава я поканиха… Тя беше все тъй хубава, със снощните дрехи, леко размазан грим и чаша айран в ръка. Тръгна към мен и ме целуна. „Егати и айрана, и чудото“ си помислих аз с леко кисел вкус в устата. Водещите я попитаха какво я е впечатлило толкова в една обикновена чаша айран. Тя каза, че са я сваляли по всякакъв начин – черпили са я питиета, подарявали са й ваучери за автомивка, за полиране на фарове, дори са я водили с влак в Дългопол, но този жест с айрана ѝ се сторил толкова мил и непринуден, че не знаела как да реагира и затова просто млъкнала и ме изгледала странно. Докато слушах блажения й глас, с изненада видях как започнаха да й поникват бели криле, а ореол засвети над главата й…
Някъде тук се събудих.
На нощното шкафче стоеше полупълна кофичка с кисело мляко, а до мен, полузаспала и по-едра отвсякога, лежеше тя. Само измуча нещо, зави рогата с вимето си и откърти пак.
Събудих се втори път. Прошепнах ѝ: „Сънувах първата ни среща“.
***
Уважаеми дами, толкова глупост изписах, че не знам усетихте ли накъде искам да наклоня вниманието ви. На мен винаги ми е било неудобно да свалям момичета, особено такива, които не познавам. Ами, че вие вече всичко сте видели – и мили думи, и грубо отношение, и скъпи почерпки. Твърде лесно звучи – също като тези от вас, които все още кълват на това. А лично аз установих следното – айранът е чудесно сито.
Коя е най-шантавата свалка, която са ви прилагали?
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Прочетете още от Александър Петров:
