За някои хора животът е състезание - състезание за повишение в работата, за това да имаш перфектното тяло, за намаленията през януари. В тази луда надпревара изглежда, че нямаме дори минутка, в която да се спрем, да се огледаме наоколо и да си кажем "Хей, животът е красив!".
В един момент се оказва, че никога не сте постигнали хармония със себе си или пък тази хармония ще дойде, когато вече е твърде късно. Например, когато си на 83.
От сайта Bright Side са открили писмо от една възрастна дама до нейната приятелка и са решили да го споделят с всички. Много е важно да осъзнаем какво иска да ни каже то, преди да е станало прекалено късно. Дори си заслужава да си препишем последното изречение от писмото някъде на лист и да го сложим на място, на което ще го виждаме всеки ден.
"Скъпа Берта,
чета повече и чистя прах по-малко. Седя на двора и се наслаждавам на гледката и то без да се ядосвам, че тревата не е окосена добре. Прекарвам повече време със семейството и приятелите ми и шетам много по-малко.
Трябва да превърнем живота си в низ от преживявания, които да оценяваме, а не просто да преживяваме. В момента се опитвам да позная кои са тези моменти и да им се насладя.
Не пестя нищо и не пазя нищо за специални случаи. Храним се от най-хубавия ни сервиз, нося най-новия си пуловер до магазина и не пазя хубави си парфюм само за специални събития и рождени дни, а се пръскам с него всеки ден, дори и да не ми се наложи да изляза от вкъщи.
Вече нямам в речника си думи и изрази като "може би", "някой ден". Ако нещо си заслужава да бъде чуто, видяно и направено, то аз ще го направя още на момента, без да отлагам във времето.
Какво би направил човек, ако знае, че днес е последният му ден? Може би ще събере семейството и приятелите си на едно място. Ще им се извини, ако ги е наранил и ще им каже колко много ги обича. Може би ще излязат заедно, за да хапнат от любимата си храна. Е, никога няма да разберем какво точно биха правили хората, ако знаеха колко време им остава.
Но точно такива малки несвършени радости биха ме ядосали, ако знаех, че времето ми е изтекло и няма да успея да ги направя. Ще бъда ядосана, защото не съм написала писмата, които съм искала. Ядосана и съжаляваща, че не съм казвала достатъчно често на съпруга и родителите ми колко ги обичам.
Ето защо се опитвам да се наслаждавам на всичко, което прави живота ми щастлив и красив.
И всяка сутрин, когато отворя очи, си казвам, че денят ще бъде специален. Всеки ден, всяка минута, всеки наш дъх, е подарък.
Може би животът ни се е развил в съвсем различна посока от очакваното. Може би песента на живота ни не е тази, която сме искали, но това не значи, че трябва да спираме да танцуваме под нейните звуци, докато все още сме на тази Земя."
Последвайте ни в Инстаграм ТУК!
Вижте още:
- Писмо до бъдещото ми Аз: “Скъпа, надявам се да си щастлива!”
- Писмо до бившата ми съпруга: "Защо продължавам да правя мили неща за теб"
- Трогателно писмо от една остаряваща майка до нейната дъщеря
