Здравей, любими мой,
не съм сигурна дали имам правото да те наричам така, но ми харесва как звучи… Да бъдеш мой - едва ли има по-хубаво нещо на този свят от това да принадлежиш на някой, да се чувстваш желан, някому нужен, чакан толкова дълго време.
Сигурно ще ти прозвучи странно, но единственото нещо, което искам от теб, е да ме обичаш. Искам да знам, че мога да разчитам на теб, да знам, че си мой, да знам, че имам онази опора в живота си, която всеки търси.
Дори не искам да ме разбираш, светът в мен е твърде хаотичен и емоционален за теб. Просто бъди до мен, твоето несигурно и малко лудо момиче, което все още отказва да порасне.
Не е задължително да анализираме всичко в любовта и да ѝ слагаме етикетите. Дори не е нужно да го наричаме любов. Стига ми да ме държиш силно за ръка и да виждам в очите ти, че светът ти е за нас двамата.
Вече отдавна не вярвам в приказки и вълшебни светове, но толкова ми се иска да вярвам в нас. Просто ми трябва знак, че мога да отворя сърцето си, защото вярвам в максимата “по-добре рана, отколкото никога”.
Голямата любов не е като в приказките, тя е твоята приказка, която ти сам пишеш
Предпочитам да бъда наранената, отколкото никога да не разбера какво е можело да бъде. Така съм, мразя фразата “какво щеше да стане, ако…” Предпочитам да се хвърля надолу с главата и да чакам да ме хванеш и то заради самата тръпка дали изобщо ще ме чакаш долу.
Ще ти го кажа още веднъж - не искам нищо друго, искам само онази голяма, луда Любов, за която винаги съм мечтала.
Прочетете още:
- Хората сме създадени, за да живеем в двойки
- Нямаме по-надежден партньор от нашата собствена душа
- Ако любовта не се случва, означава ли това, че не я искаме достатъчно
- Скъпа, забрави за онзи глупак!
- Прощално писмо до голямата, (не)подходяща любов
