Дора Габе е една от поетесите на 19-ти век, чието име винаги, волно или не, е било забърквано в скандали и любовни триъгълници. Българската писателка от еврейски произход е една много интересна и магнетична историческа личност, част от тогавашния елит.
Дора Петрова Габе се ражда на 28 август 1888 година. Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл.
Още от малка е привилигирована да се роди в "правилното семейство", защото получава най-доброто образование, има достъп до всякаква литература, посещава културни мероприятия и има възможността да учи много за света.
Така Дора се изгражда като будна и еманципирана девойка, която трудно се подчинява на нормите и иска да живее свободно.
Тя оставя зад себе си творчество, което никога няма да бъде изтрито от българската ни литературна памет. Оставя ни и изключително интересни истории за живота на една талантлива и вдъхновяващата жена, която е била обожавана от мнозина през годините.
Любовният живот на Дора Габе е достоен да бъде описан в отделен роман, защото по пътя си тя среща няколко също толкова забележителни мъже, които са пленени от харизматичната ѝ личност.
Яворов е бил луд по нея и много тежко преживява девическата й незрялост и въздържаност. Дора Габе твърди, че той е написал "Две хубави очи" за нея. Йовков не само въздиша по тъмнооката амазонка, но и я вплита като образ в едно от най-хубавите си произведения.
Боян Пенев, вече доцент в университета, й предлага брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата.
Вазов, вече възрастен, с удоволствие я посещава, разговаря с нея, чака я да му отиде на гости в деня на смъртта си.
Била е много близка на Ян Каспрович. Витезслав Незвал й пише трогателни писма и се кълне, че заедно с тях й изпраща и “доверчивото си сърце”.
Най-голямата ѝ любов сякаш си остава Боян Пенев. Между Дора Габе и Пенев има силно и плодоносно интелектуално общуване. Големият учен внася в живота й широки интереси, страстна любов към сериозната музика, към изобразителното изкуство, досег до световната култура, изключително благодатна среда от писатели, поети, университетски преподаватели, преводачи.
Когато става дума за раздялата им, обикновено се изтъква, че Боян Пенев не е оценил творческата стихия у нея, че й налага една мяра за духовни ценности, която я стряска, подплашва нейното емоционално начало, нейната импулсивност и склонност към детинска непринуденост.
Всъщност се оказва, че той ѝ е изневерявал и дори има извънбрачно дете от своята любовница, но се твърди, че нейната толерантност най-вероятно е позволила всичко това.
След години Дора ще признае част от грешките си и ще посъветва жените следното: “Да не крием нищо от мъжете ли? Не смятам, че трябва да се разкриваме изцяло. Защо ли? Защото скоро ще се изчерпим и ще им станем скучни. Особено жени, които непрекъснато дърдорят и уморяват мъжа, завърнал се вкъщи уморен. Трябва да остане в душевността на жената нещо неразкрито от мъжа – нещо в характера й, нещо в мнението й за някоя негова проява. Да знаем кога да премълчим, за да оставим мъжа сам да разкрие неправилността или грозотата на своята постъпка”.
Дълго време се говори, че двете с Елисавета Багряна са в ужасни отношения, защото и двете са били влюбени в Боян, но дамите доказват през годините, че между тях няма вражда, а дори напротив - здраво приятелство, крепящо се на общата им любов към мъж, който отдавна не е между живите.
Дора Габе има и едно име, един мъж, който години наред ще й бъде много близък. Йордан Стубел, български поет, популярен тогава автор на стихове за деца. Любовта им не успява да оцелее, защото Дора все по-често осъзнава, че разговорите им не я удовлетворяват. Тя ще напише след години: “Има нещо детско у мъжете. И трябва да проумеем това. Да разбираш мъжете, е творчество."
Тя сякаш научава своя урок от всеки мъж в живота си и успява да оцени добрите качества на всеки един от тях.
Още:
- Лора Каравелова - момичето, което умря от любов
- Айнд Ранд - жената, която бе пристрастена към думите и любовта
- Жените, които промениха хода на историята и света
