Има толкова много неща, които нашите майки никога няма да ни кажат. 

Колко са плакали заради нас, колко нощи не са спали, за да можем ние да сме добре. 

И сякаш живота си минава, годините летят, а ние все нямаме време, все сме се забързали, все нещо друго е по-важно...

Лека-полека ние порастваме, а майките ни остаряват. И сякаш се събуждаме от дълбок сън - кога стана това? Кога родителите ми остаряха толкова? Къде бях аз? Какво да направя сега?

Днес решихме да споделим с вас едно писмо на майка към нейната дъщеря.

Писмо, което ни накара да се обадим на майките си, да си спомним колко са ни дали и да им кажем, че ги обичаме.

* * *

Мое мило момиче,

Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако, когато говорим, повтарям едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „Каза това преди минута”...

Просто ме изслушай, моля те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше малка и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, докато заспиш. Когато съм прекалено изморена, за да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай.

Спомни си как аз трябваше да тичам след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше защо не искаш да се къпеш. Когато видиш колко неграмотна съм по отношение на новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с досада...

Спомни си, мила моя, как аз търпеливо те учех да правиш много неща като например да се храниш, да се обличаш, да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден...

Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако понякога се случи да изпусна нишката на разговора ни, дай ми време да си спомня и, ако не успея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна.

Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите стари и уморени стъпала не ми позволяват да се движа толкова бързо както преди, подай ми ръка по същия начин, както аз ти подавах, когато прохождаше.

Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна... Просто бъди с мен и ме разбирай, докато стигна до края на живота си с любов. Аз ще те ценя и ще ти бъда благодарна за подареното време и радостта, която споделяме.

С една голяма усмивка и огромната любов, които винаги съм имала за теб, искам просто да ти кажа, че те обичам... мое мило момиче.

Липсваш ми.

Мама