Дейл Галоуей разказва историята за едно малко момче на име Теди Стюард. То не било от децата, които често се канят по партита. То се клатело на стола си и през по-голямата част от времето изглеждало отнесено. Говорело само когато директно го запитат нещо и отговаряло едносрично. Никога не се обличало както трябва, дрехите му миришели - било по-скоро непривлекателно.
Винаги когато учителката му проверявала контролните, изпитвала някакво перверзно удоволствие да подчертава всички грешни отговори. Пишела голяма двойка на листа с малко ченгелче. Може би е трябвало да се замисли, защото историята му била в училищното му досие.
Първи клас: Теди е добро момче, има обещаващи заложби, но ситуацията в дома му е много тежка.
Втори клас: Теди е тих и затворен в себе си. Майка му е болна и сигурно скоро ще умре.
Трети клас: Теди изостава с материала. Майка му почина през тази година; баща му не се интересува от него.
Четвърти клас: Теди е безнадеждно изостанал. Баща му се премести в друг град. Теди живее с някаква своя леля. Той е дълбоко разтревожен.
Настъпила Коледа и всички деца донесли подаръци в училище. Всички подаръци били внимателно опаковани с изключение на подаръка на Теди, който бил увит в кафява амбалажна хартия, залепен с тиксо и надписан: „За мис Томпсън. От Теди“.
Учителката отваряла подаръците един по един, за да може класът да изрази възхищението си. Когато отворила пакетчето на Теди, вътре имало стъклена гривна, на която повечето камъчета били изпопадали и половин флаконче парфюм. Другите деца започнали да се смеят, но мис Томпсън се овладяла. Слагайки гривната на ръката си, тя казала:
- Не е ли прекрасна, ученици? А колко хубаво мирише парфюмът!
След края на часовете Теди плахо се приближил до нея.
- Радвам се, че харесахте подаръците ми, мис Томпсън - прошепнал той. - През целия ден миришехте като майка ми. И гривната й много Ви отива.
След като момчето си тръгнало, мис Томпсън се подпряла на бюрото и се разплакала. Тя помолила Бог да й прости. Молила Го да й помогне да вижда онова, което вижда Той, гледайки момченцето без майка.
Когато децата отишли на училище на другия ден, пред тях била една нова мис Томпсън. Тя обучавала децата, които се нуждаят от допълнителна помощ - най-вече Теди. Към края на годината той успял да навакса материала и дори изпреварил някои от съучениците си. След това тя дълго не чула нищо зa него.
Един ден получила следната бележка:
Скъпа мис Томпсън,
Исках да сте първата, която ще научи, че се дипломирах в гимназията и съм втори по успех в класа.
С обич: Теди Стюард
Четири години по-късно получила нова бележка:
Скъпа мис Томпсън,
Исках да сте първата, която ще научи, че се дипломирам първи по успех в курса. В университета не беше лесно, но ми хареса.
С обич: Теди Стюард
Четири години по-късно получила още една бележка:
Скъпа мис Томпсън,
Исках да сте първата, която ще научи, че, считано от днес, аз вече съм магистър Теодор Дж. Стюард. Какво ще кажете? Искам да дойдете на дипломирането ми и да седите там, където би седяла майка ми, защото вие сте моето семейство.
С обич: Теди Стюард
Способността да се определя стойността е една от най-редките й най-големите дарби на света.
