Днес споделяме с вас материала на Амелия Еделман за She Knows от 8 септември, защото смятаме, че темата вълнува и българските родители. Текстът е публикуван със съкращения.
Все още има хора, които сякаш не могат да прекарат и един ден без да порицаят или да дадат експертен съвет на някоя майка как да си гледа децата. Всички сме срещали коментари в социалните мрежи, които започват с "Според мен една майка не трябва да... (тук поставете която и да е дилема)!"
Ето че наскоро експертите отново проговориха:
"Не трябва да пращаш децата ти на училище. Не е безопасно."
Уау, благодаря ви за подкрепата, сама нямаше да се сетя! Със сигурност не съм прекарала последните шест месеца вкъщи в постоянни размисли как да осигуря най-подходящата среда за развитие на мен и моето семейство.
Представете си през какво минава всеки родител: от няколко месеца се опитва да не загуби работата си, да се грижи за децата си и тяхното образование, да не се зарази с COVID-19. И това е само върхът на айсберга. Всяко семейство има своите собствени проблеми, които значително се задълбочиха от началото на пандемията.
Не твърдя, че не съм късметлийка. Жива и здрава съм. Образована и работеща. Избрала съм професия, която мога да практикувам и от вкъщи. Имам прекрасен син, любящ партньор и верни приятелки. Засега (да чукна на дърво!) се справяме чудесно.
Когато училището на сина ми затвори обаче постъпих като повечето родители: опитах се да бъда човек за всичко. Ставах в 5 сутринта и работех до полунощ, докато детето ми рисуваше по стените, лепеше стикери по прозорците и ядеше пуканки за обяд. Полагах усилия да ангажирам свободното му време, но по-важното за мен беше, че правех всичко възможно да му осигурявам всичко необходимо, за да живее нормално.
И така, наложи се да посегна на спестяванията си. Наех бавачки, които да ми помагат. Приличаха на съвременни красиви, забавни, амбициозни двойнички на Мери Попинс. Синът ми тъгуваше за съучениците си и класната стая, но си прекарваше добре. Те му предадоха много знания. Помогнаха му да нарисува картичка за Деня на майката, която ме разплака. А всичко това ме остави без никакви излишни пари до август.
Ако можех да си позволя бавачка, никога нямаше да пратя сина ми на училище.
Най-важното за мен е безопасността на сина ми. Но тази безопасност включва храна, покрив над главата и финансови възможности.
Трябва да ходя на работя, за да осигуря всичко това.
Обществото насажда у нас представата, че родителят, който иска да върне детето си в училище или детската градина, е арогантен, егоистичен и немарлив. Но истината е, че голяма част от хората нямат късмета да могат да се обърнат за помощ към бабите и дядовците и трябва да разчитат единствено на себе си.
Взимането на такова решение не е въпрос на принципи, а въпрос на оцеляване.
Моля ви, не ни съдете за това.
