Всеки първи учебен ден е вълнение, което трудно може да бъде описано с думи и да бъде рамкирано в някакви редове. Това е усещането за пълното брзгрижие. За тоталната независимост на детските години. За безнаказаността на тийнейджърството. Първата представа за колективност е именно класът. Съучениците са първите приятели. Учителите – първите будители. Споменът за тия неща не избледнява никога. По-късно се завръщаме към него с известна носталгия. Носталгия по цялото това пътуване. Да, пътуване е точната дума. Носталгия по детското в себе си. Носталгия по всичко отминало.
Тази година първият учебен ден е особен. Никога не е имало друг такъв. Просто защото никога досега не се е налагало да се пазим от вирус. Е, вече се налага. Налага се децата да стоят на разстояние, а дори и това да не е съвсем спазено, в малките им детски психики страхът се прокрадва като сянка, като мъгла, която бавно пада. Не си мислете, че те не знаят какво става. Не си мислете, че не са наясно.
Децата разбират първи и последни научават. Ние, възрастните, само си мислим, или по-скоро само си въобразяваме, че можем да ги предпазим от нещо, спестявайки им истината. Те обаче отдавна са я научили. Играта на тазгодишните първокласници никога няма да носи същия плам, какъвто е носила играта на предишните. Те просто са различни. В тях вече е посята семката на боязънта.
Нека ви кажа едно – здравето и животът на нашите деца са на първо място. Това е приоритет номер едно сред всички останали приоритети. Не можем да поставим бъдещето на своя народ под риск. Новото поколение е бъдещето му. Няма такова нещо като искаме маски или не искаме маски. Уточнете дали е необходимо. Не бъдете невежи, но и не бъдете тирани. Дайте на децата свобода, доколкото тя е допустима. Доколкото е възможна в това странно време. И ги пазете. И се молете Господ също да ги пази. Защото не всичко зависи от нас. Някои неща все още зависят от Него и Неговата воля. Ала ние сякаш сме спрели да вярваме в тези неща. Вярваме в новините повече, отколкото в Бога. И непрестанно се тревожим.
Днес би трябвало да е един щастлив ден. Въпреки всичко. Ден изпълнен с радостни възгласи и смехове. Едно ново начало за учениците. Едно ново изпитание за учителите. Една нова страница в книгата на битието. Книгата на битието започва от детето. То е първата страница. Началото на цялото съществуване. Независимо дали вие сте детето или родителят, опитайте се никога да не обръщате на следващата.
Още от Росен Карамфилов:
- За новото време и тъжната красота на съвременните момичета
- Каквото и да правиш – слушай сърцето си
- Ако можехме да изхвърлим лошите мисли в морето
- „Бащата” - един филм за живота и сладостта от него въпреки всичко
- За красотата на българския език и злоупотребата с чуждиците
- Да си добра майка е мисия за цял живот
- За любовта и нейните отражения
- Коронавирусът - враг номер едно на психиката
