Дъщеря ми винаги е била отличничка. Като по-малка обожаваше да ходи да училище. Прибираше се с огромно вълнение и разказваше с подробности какво е научила по време на час. Получаваше шестици с лекота и редовно показваше бележника си.
В гимназията обаче забелязвам озадачаваща промяна в отношението ѝ към учебния процес. Стана прекалено изискваща (най-вече към самата себе си) и лесно се обезсърчава, когато получи по-нисък резултат от очакваното. Съветвам я да си ляга по-рано и да отделя повече време за почивка, но тя продължава да настоява и дори ми заяви, че "не разбирам" (това май е познато на всички, които имат тийнейджъри вкъщи).
Все по-често се случва да минавам покрай стаята ѝ сутрин и да я намирам заспала върху лаптопа, докато е преглеждала записките си за някой урок. Не е пълна отличничка, но се справя много добре, и когато не е перфектна, винаги предприема такива радикални мерки.
Синът ми, от друга страна, далеч не е отличник. Въпреки това успява да си вземе всички изпити (със средни оценки). Изискванията, които има към себе си, не са толкова високи и той не страда от липса на мотивация и желание да ги покрива. Ходи с удоволствие на училище и се справя с ежедневните предизвикателства с лекота.
Специалността, която той си избра, изисква не повече от един или два часа учене на ден. Затова не му се е налага (за разлика от дъщеря ми) да стои до малките часове на нощта, за да си пише домашните. Ляга си в разумните часове на денонощието дори преди важните изпити. Не мисля, че липсата му на голяма амбиция и целеустременост е нещо лошо, защото той не е подложен на прекомерен стрес и жестока самокритика, че не е дал всичко от себе си.
Според учителите синът ми активно участва в дискусии, предава курсовите си работи навреме и за тях е удоволствие да го виждат по време на лекция. Въпреки липсата на отлични оценки, тези отзиви са доказателство, че той е добър ученик. Академичните усилия, които полага, не са останали незабелязани дори от преподавателите, и то независимо от постигнатите резултати.
Това показва, че оценките все пак за важни за него. Той полага усилия и се интересува от образователния процес. Шестицата за него дори има по-голяма тежест от тази на сестра му, защото не я получава толкова често. Ако се представи зле на изпит, той не крие разочарованието си, но няма да допусне един учебен инцидент да опетни представата му за себе си. Вместо да се ядосва, той се фокусира върху пропуснатите грешки и търси начин да се самоусъръшенства.
Дъщеря ми се интересува единствено от предметите и специалностите, които могат да гарантират добро кариерно бъдеще. Затова не е изненада, че в един момент ѝ се наложи да се сблъска с голямо количество уроци, които никак не ѝ са интересни. Брат ѝ от своя страна не се вълнува особено каква изгода има от предмета. За него ръководещ фактор е желанието да научи нещо ново и вълнуващо, с което да се развие като човек.
Да, дъщеря ми е отлична ученичка, но синът ми има желание за получаване на знания, което тя е изгубила някъде по пътя. С напредъка на времето тя все по-рядко се прибира развълнувана и готова да разкаже какво е научила. Вместо това семейната вечеря за нея се превърна в кратка пауза, в която тя не инициира разговор и бързо се извинява, защото трябва да се подготви за утрешния ден.
Някои смятат, че тя е пример за подражание. Но аз не мога да се съглася. И двамата са отличници, но в различни аспекти от училището и живота.
Автор: Ранди Мацела
