Гaй Брайънт решава да отвори вратите на дома си за млади мъже с престъпно минало. Това, което се случва по-нататък, променя живота на всички с пречистващата сила на обичта, разказват Ohnamama.bg.
Когато раздаваме любов на хората, ние сме заобиколени от любов.
Това е мантрата на нашия главен герой, който до този момент е осигурил подслон на над 60 подрастващи деца. За първи път става осиновител през 2007 година, а най-много е имал цели девет младежи в дома си едновременно!
Въпреки че изглежда, че повечето приемни родители предпочитат бебета, Брайънт рутинно приветства по-възрастните тийнейджъри между 16 и 21 години и е категоричен, че не би постъпил по друг начин:
"Тийнейджърските години са трудни, но всеки, дори по-големите деца, заслужава дом, в който да се прибере."
Способността му да достига до хората и да ги кара да се чувстват като у дома си е причината те да продължават да се връщат обратно при него дълго след като е дошъл моментът да напуснат жилището.
Катерогичен е, че не би променил решението си за нищо на света:
"Не мога да постигна целта си чрез осиновяване на по-малки деца. Това, което мога, е да ги науча да бъдат независими. Затова се справям добре с по-възрастните. Това е моето призвание."
Спазване на правила и печелене на уважение
Дом, пълен с млади тийнейджъри и хормони, звучи плашещо, но Брайънт уверява, че рядко се стига до физически конфликти: "Те знаят, че аз не одобрявам физическата саморазправа, и все пак аз съм този, който определя правилата. Много от тях всъщност поправят поведението си именно заради тези ограничения, тъй като в предишните им домове никой не си правеше труда да им обясни какво трябва и не трябва да правят."
По този начин по-възрастните деца помагат и на по-малките да се адаптират към новата обстановка.
Най-големият проблем, с който се сблъсква, е често срещан при многодетните семейства - значително по-високи битови сметки:
"Трябва да говоря с тях за това. Напомням им да изключват светлините, защото сметката за ток е висока и тези пари трябва да дойдат отнякъде. Обяснявам им, че сега трябва да взема 100 долара от друго място. По този начин те виждат как се формира и разпределя семейния бюджет и защо през следващия месец ще можем да си позволим по-малко неща."
Създаване на семейство
Това е микс между житейските уроци, създаването на навик да се изключва телевизора, когато се излиза от стаята, намирането на ново жилище впоследствие, в което младежите да заживеят, семейните ваканции и много, много обич.
След дълги години прекарано време с "проблемни деца" Брайънт стига до един много важен извод: независимо в каква среда са израснали, всички деца имат нужда от едно и също - любов, ограничения и усещането, че някой държи на тях. Това е "лепилото", което държи заедно всички членове на това голямо семейство.
Голяма част от децата, оставени в домове, са самотни и не могат да се впишат никъде. Брайънт умишлено не ги третира като проблемни младежи, а вместо това ги кара да се чувстват като част от семейството:
"Много от тези деца идват от среда, в която са се чувствали така, сякаш тяхното съществуване няма никакво значение. Поставям си за цел да ги убедя, че това изобщо не е вярно."
Това означава, че един родител трябва да създаде усещане за дисциплина и привързаност, но и да им даде свобода и да им позволи да се чувстват като у дома си. Рядко се случва децата в приемно семейство да получават ключ от новия им дом. Това обаче не важи за нашия разказвач. Той се старае хладилникът да е винаги пълен с храна, което също е рядкост:
"Храната е обич и грижа. Затова винаги имам изобилие от хранителни продукти. Храненето е колективен семеен ритуал, който ни сближава и ни помага да свикнем един с друг."
Обич, подкрепа, доверие
Децата успяват с помощта на приемния си баща да разбият на пух и прах стереотипа за "проблемния непослушен тийнейджър", но това начинание не е никак лесно и изисква чужда помощ. Брайънт разчита на подкрепата на приятели и роднини, освен това при всеки възможен момент отделя време за себе си и учи децата да уважават това негово право: "От време на време имам нужда да отида някъде. Децата го приемат и дори се шегуват, че това е "моето време за игри."
И все пак, децата знаят, че всеки има нужда от лично пространство, но никой не може да постигне нищо сам:
"Казвам им, че няма да съм завинаги до тях и че трябва да се научат да се грижат един за друг."
А когато дойде време някое от децата да се изнесе от дома му, той продължава да поддържа връзка с него и да се интересува от живота му: "Знам, какво се случва с тях, защото те самите решават да ми се обадят и да ми споделят."
Порасналите деца продължават да го навестяват и до днес, и то в неочаквани моменти: "Претърпях операция преди време и медицинската сестра ме уведоми, че едно от децата е дошло да ме види и се е помолило на Бог да не ме отнема от него. Бях шокиран."
Тази година по случай международния Ден на бащата той събра под един покрив своите настоящи деца, своите почти пораснали деца и онези, които вече имат свои деца:
"Някои от тях ми споделиха, че аз съм техния пример за подражание, който да предадат на своите собствени малки съкровища. Ето така се излиза от порочния кръг. Това е целта. Така можем да направим света едно по-добро място за живеене."
