Вчера в хороскопа ми пишe, че имам възможност за "голям пробив", но трябвало да "понатисна малко"...

Ааа, никакво натискане, да не съм ученичка! И съответно – до 17 часа – никакъв пробив! Щото то без "натискане", май нищо не става.

Мисля си, най-много като се прибера, да се окаже, че ми се е пробил водопровода. Дано поне водопроводчикът да... не влезе с кални обувки и запалена цигара. Прибирам се без пробив, но пък  вкъщи сухо. Лягам, първо отдъхвам, после въздъхвам и заспивам.

И тази сутрин – "сън ли бе или илюзия". Влизам в кухнята, слагам джезвето и докато плисвам шепа вода на лицето, цоп! Като ви разправям аз, че "пробивът" от хороскопа ще е за водопроводчик, смеете се.

Отварям шкафа под мивката, където държа какви ли не стари, непотребни неща (май само стари гаджета няма вътре) и познай. Армади плуващи торбички, бурканчета, гъбички, телчета.

"Кой тук е главният?" – навивам ръкави. "Аз!" – поклаща се тежко една стограмка от Джони. "Ама какво правите, бе Джони, това да не ви е гръко-персийската война?"

"Не съм Ви Джони, а господин Йокър!"... Не ми се повишава тон, а и междувременно ми изкипя кафето.

Викам си "Мамка му и хороскоп, я да видя какво казва за днес!" - "На прага на нова работа сте!".

Че съм на прага на сегашната ме информират при всяко политическо завъртане, а аз пък напоследък направо се разсипах да ги насърчавам да го направят (дори си татуирах червена звезда), ала о прага на нова още не съм си отъркала обувките.

Прекратявам битката, вадя действащите лица, ориентирам се в ремонта и преценям, че мога да се справя и без майстор с кални кубинки и запалена цигара.

Ровя, чукам, режа, напасвам. Бърша, прибирам обратно и на работа. Старата. Засега.

Вечерта се прибирам, и понеже сутринта не остана време да извадя нещо от фризера, решавам да си изпукам люти чушлета. Имам спешна нужда от ендорфини! Слагам ги на плочата, поглеждам само за миг през прозореца и...

И в следващия съзнателен момент се оказва, че разглеждам стари албуми, а вкъщи мирише все едно съм пекла чушки за две тави лютеница.

Забравям за ендорфините, отварям прозорците и пускам пералнята. С две думи... цели две работи си отворих. Утешение е, че за един ден успях да наводня и да опуша сприхавата съседка.

И дремя сега с клечки на очите да чакам полунощ, когато ще изкарат хороскопа за утре. Вече знам, че познават, ала само за тези, които четат между редовете.