Честита ни Нова година – този път с името 2016. И тъй като знаем, че nomen est omen или името е поличба, да се опитаме да открием какви заложби се крият в тази година и как да ги извадим наяве – за своя и за обща полза.

2016 е година, която можем да онагледим до голяма степен чрез Отшелника в таро. Общо погледнато, такова време ни дава възможност да отсеем нужното от ненужното, важното от несъщественото; подканва ни да се вглеждаме повече навътре, отколкото навън, внимателно и търпеливо да търсим същността отвъд формата, да откриваме възможностите отвъд проблемите, чудесата отвъд чудовищата.

Отшелникът

Едно от предизвикателствата на 2016 година е да намерим достатъчно време и място за себе си, да оформим спокойно и тихо пространство, в което без страх и тъмнина, в тишина и вътрешен мир, да се отворим за идеите, които чакат да бъдат реализираме, да чуем вътрешните си истини, да последваме истинните си пориви, които ни подсказват кои сме, накъде отиваме и към какво се стремим.

За тази цел не е нужно да бягаме от света, който ни заобикаля, да загърбваме връзките, които сме създали, да занемаряваме  отношенията, от които сме част, и делата, с които сме се заели. Предизвикателство и дар е да търсим връзката между духа и материята, а не да ги противопоставяме едно на друго. Това е и начин да открием нов свят именно тук и сега  - не някога и някъде другаде.

През тази година, скрита зад плаща на Отшелника, осветява пътя – неговия и нашия, Луната.

Луната

Луната свети нощем, когато слънцето „спи” и външните ориентири по пътя са неясни, мъгливи, деца са на фантазии, силни желания, страхове и илюзии. В такова време е важно да не прибързваме, да не бъдем нетърпеливи и нетърпими към недостатъците – своите и чуждите, да не се подвеждаме по чужди представи и желания, а постоянно да бъдем верни на себе си, на вътрешния си усет и глас.

Знаем, че „страх лозе пази” и че „страхът Господен придава дни”. Страховете могат да бъдат важни знаци по пътя, които ни помагат да не се отклоняваме и да не губим своята нишка в понякога объркващия и огледален житейски лабиринт.

Но е важно и да помним, че ненужните страхове, наши или чужди, отнемат силата ни. Крадат вниманието и енергията ни, провокират ни да си създаваме въображаеми противници и да се борим с тях до изтощение, да сътворяваме несъществуващи проблеми и след това до изнемога да търсим тяхното „решение”, да преувеличаваме (осъзнато или не) онова, което не е, и да пренебрегваме и занемаряваме онова, което е. Така се омагьосваме да сънуваме с отворени очи, да про(с)пиваме живота си и именно затова да не можем да реализираме мечтите си.

Да бъдем все по-будни и осъществени е един от ценните дарове на тази година. Нека през нея осъзнато да (си) помогнем да се освободим от излишното, да се отворим за желаното и да посрещнем с радост неизбежното – завръщането към себе си и у дома.