През 7-6 век пр.н. е. астрологията с лекота прониква в пределите на Древна Гърция с нейната доста по-напреднала рационална мисъл, блестяща в сферите на математиката и астрономията.
Гърците топло посрещат пътуващите халдейски астролози с тяхната вековна мъдрост, които достигат земите им през големите египетски пристанища. Както казва историкът Гилбърт Мъри, “астрологията застига еленистичния ум като нова болест, нападнала туземците на далечен остров”.
Намират се все пак един-двама древногръцки философи, които презирали астрологията - Евдокс от Книдос, например, който живял някъде между 408 и 355 г.пр.н.е. призовавал хората “да не дават вяра на халдейците, които предсказват и бележат живота на всеки човек според деня му на раждане”. Евдокс бил голям математик и астроном, който изобретил геометричната теория за пропорциите.
А Гръцката академия, под ръководството на Карнеад и Клитомах, през 1-и век пр.н.е. твърдо се обявила против магията, предсказанията и астрологията.
Подобни антиастрологически настроения обаче били голяма рядкост.
Елинистичният свят с готовност се отворил за халдейското познание, а директното астрологическо наследство от Вавилон личи и по имената на планетите, които наследили гърците от там.
Първоначално гърците наричали планетите с поетични имена, които значели Предвестница на зората или Вечерница (Венера), Блещукаща звезда (Меркурий), Огнена звезда (Марс), Сияйна звезда (Юпитер) и Лъчиста звезда (Сатурн). След 4-и век обаче тези имена започнали да изчезват и на тяхно място се появили Афродита, Хермес, Арес, Зевс и Кронос - гръцките съответствия на вавилонските богове, донесени от “варварските” халдеи. Последните наричали своите богове-планети Небо, Ищар, Нергал, Мардук и Ниниб. И до ден днешен наричаме планетите с римския превод на вавилонските им имена.
Планетите дотолкова добили влияние и в Древна Гърция, че дори философи като Зенон, основателят на стоицизма, според който нищо не било предопределено от случайността, през 4 в.пр.н.е. твърди, че земните дела са твърдо подчинени на природните закони.
Има ли тогава нещо по-очевидно от това, че планетите управляват събитията?
Разбира се, гърците остават ненадминати в развитието на математиката, астрономията и механиката. Птоломей описва конструирането на астролаба - инструмент за измерване позициите на звездите. Удивително е и едно антично устройство, наречено механизмът от Антикитера, намерено сред останките на корабокруширал някъде около 70 г.пр.н.е. кораб край остров Антикитера. Тази малка машина, която представлява система от зъбчати колела, изглежда онагледява движението на планетите в Слънчевата система. Аристотел опровергава Анаксимандър, че Земята плува свободно в космическото пространство. Питагор е вероятно първият, който интуитивно се досеща и заявява, че Земята е кръгла и е една от всички планети.
Аристарх от Самос много преди Коперник обявява, че Земята се върти около оста си и заедно с останалите планети обикаля около Слънцето - теорията му обаче остава глас в пустиня по онова време - 230 г.пр.н.е.
Анаксагор, живял през 6 в.пр.н.е., астроном авантюрист, пръв се осмелил да каже, че Луната свети с отразена от Слънцето светлина, а гърците, които се кланяли на светилата, били дълбоко възмутени от предположението, че може да почитат някаква си огнена топка и буца пръст.
Наред с бурното развитие на естествените науки в Древна Гърция и астрологията като описваща финия слой на взаимодействия в света и вселената също процъфтява и е силно прегърната от бащата на медицината Хипократ, който преподава звездната наука на своите ученици, за да са наясно кои са критичните дни в лечението на дадена болест.
Постепенно астрологическото познание започва да добива формата на еднородна дисциплина. Но това не означава, че е лишена от противоречия. През 3 в.пр.н.е. сред астролозите се появяват разцепления - остават и до ден днешен.
Най-основното кръжи около темата за свободната воля.
Школата на “научните” астролози обладава крайно емпиричен поглед върху всичко, следователно нещата са предопределени и движенията на планетите предизвикват събития. Според техните противници обаче, някои неща са предопределени, но други не са и ако достатъчно дълго и добре изучаваме движението на планетите, ще можем да избираме благоприятни моменти за своите земни дела.
Свободният избор се състои в това да определим правилния момент за начинание като проект, зачеване, раждане.
Становището на съвременните астролози е, че астрологията проследява ключовите предразположености, тенденции и склонност на човека съзнателно и най-вече несъзнателно да "привлича" определено качество житейски опитности, но капацитетът на човека да се осъзнава и да преработва опитностите в житейски смисъл в рождената карта не личи. Това е отвъд хороскопа. В този ред на мисли астрологията описва, но не предопределя. Тя задава формата, но не и съдържанието.