Вълнуваща е историята на астрологията с нейните корени в далечните времена на цивилизацията в Междуречието на Тигър и Ефрат.

Планетите изгрявали на небето като богове и изграждали пантеона на шумерския, вавилонския, акадския и по-късните световни религиозни култове. Основният принцип на астрологията е дълбоката вяра, че космосът следва божествен ред, който се отразява и на земята, а онова, което е горе, е същото като онова, което е долу. 

Горе-долу по същото време, когато се появила вавилонската религиозно-астрологическа система, имаме данни за съществуването и на египетското звездно познание, от което и до ден днешен се ползваме.

Основна характеристика на шумеро-вавилонската астрология било култовото преклонение пред небесните тела, като това се съпътствало от сериозно развитие на точни методи за изчисляване на тяхното движение. От своя страна египетската традиция в астрологията, която също признавала ненакърнимото единство между хората, космоса и боговете, не наблягала толкова на точни изчисления. Много по-важни в египетската астрология били декадите.

Както вавилонците разделили слънчевата орбита на 12 зодиакални знака от по 30 градуса, така и египетските астролози преценили, че 360-градусовата годишна орбита на Слънцето може да се опише от 36 декади, като всяка декада е подразделение от 10 градуса.

Древните египтяни знаели, че годината съдържа 365 дни и ги разпределили в 36 седмици от по 10 дни всяка. Една десетдневна седмица била посветена на една декада и на бога-демон, който властвал над нея. По-късно египетската астрология сложила ръка на вавилонския зодиак от 12 знака и адаптирала декадите към него.

Така всеки знак от 30 градуса бил подразделен на 3 декади от по 10 градуса. Хората, родени в декадата на дадено божество или демон, често бивали наричани и посвещавали животите си на него.

И до ден днешен се натъкваме в някои популярни четива на декадите: „Овните, родени в първата декада, да очакват...“

Египетският зодиак се оказал пренаселен от божества и демони, като всяка точка от зодиака се управлява поне 3 божества – господаря на месеца, на декадата и на деня от годината.

В египетската астрология има още един твърде любопитен факт. За разлика от шумеро-вавилонската, която не разполага с идентифициран основоположник, египетската такъв има. Той се нарича Хермес Трисмегист, или Хермест Трижди Велик. Така е известен в древногръцките източници, но истинското му име било Тот – древноегипетският бог на мъдростта и последният представител на династията на боговете и първото човешко същество – мост между божествените измерения и хората.

Той имал последователи и предавал на своите жреци дълбокото знание на природата, вселената, енергиите, магията, науката, писмеността и астрологията. Според някои автори като древноегипетския жрец и историк Мането Хермес Трисмегист записал своето учение за магическото въздействие на небесните тела върху колоните и стените на най-свещения храм и така се предавало през поколенията.

Климент Александрийски, който живял през втори век от новата ера и бил един от ранните църковни отци, споменава за 42 знаменити книги на Хермес, от които четири били посветени на астрологията. Тези изгубени писания носели заглавието „Херметика“.

Хермес или Тот си остава енигматична фигура в историята – величественият посланик на боговете, предал на хората космическо познание. По онова време основното средство за получаване на знание било свише чрез откровенията, които се изливали над главите и в сънищата на избрани и посветени.

Такива богопомазани лица от египетската история били Нехепсо и Петозирис, чиито творби били разпространени през елинистичната епоха. Нехепсо сам бил фараон от 26-та династия и живял през 7 век преди новата ера. Негово е следното свидетелство:

„Цяла нощ се молих и, като погледнах нагоре, видях как небесата се отвориха и оттам прогърмя глас. След това мантия с цвят на тъмна нощ обви тялото ми и по този начин успях да преживея цялата нетленна подредба на движенията на небесните тела във вселената.“

Най-удивителен обаче е фактът, че американските инки притежавали зодиак от 12 части много преди Колумб да достигне до техния континент. Ацтеките и маите от Централна Америка по подобен начин разработили астрология, която имала невероятна прилика с египетската.

Но как би могла египетската астрология да прекоси Атлантическия океан? Или може би астрологията на коренните американци е възникнала и се е развила съвсем независимо? Или навярно големият изследовател Тур Хейердал, който поема на рисковано пътешествие, прекосявайки Атлантическия океан на папирусови лодки, е бил прав?

Той потегля от Египет към Американския континент, за да докаже, че египетските строители на пирамидите са пристигнали в Новата земя дълго преди Колумб. И успява.

А дали не са прави онези, които твърдят, че астрологията ни е завещана от цивилизацията на мъдри хора, живели на континент, потънал в дълбините на Атлантическия океан?

Дали предците от Атлантида не са оставили късче познание както на запад сред коренните американци, така и на изток сред египтяните?