„Досега не вярвах в тая ретроградна Венера, обаче така ме зашлеви тоя път, че просто няма как да я пренебрегна от тук нататък“ - започва моята приятелка своята тирада.
Точно в деня, в който Венера обърнала своя ход, видяла, че стара нейна любов приела поканата й за приятелство във Фейсбук. Забележете обаче, че поканата била изпратена преди 7 години! И се нароили стари любови, които се пръквали от нищото и й помахвали от ъгъла на забравата, но ни най-малко не предизвиквали оная сладка нега от романтични спомени.
Напротив, както казва тя, нахлули с гръм и трясък и раздухали боклука на чувствата й изпод килима. Оголили все още кървящи рани, така грижливо затискани през годините, но останали недолекувани.
„Сега съм толкова различна. И подходът ми към връзките, и мъжете в живота ми са различни, но с възвръщането на тези мъже от миналото отново си припомних – в емоционалното ми кръвообращение влезе тази отрова - какво е да си отхвърлен, изоставен, недооценен, необичан. Отвори се бездна и вече седмица не мога да се събера. Едвам се сдържам да не започна отново да тропам с крак и да искам тук и сега, веднага, всичко от мъжа, в който съм влюбена в момента. Защото тогава така правех и онзи призрак на миналото ме е обсебил.“
Слушам и си мисля, каква по-христоматийна илюстрация на ретроградна Венера, която идва, за да направи ревизия на моделите ни във взаимоотношенията и на подходите ни в любовта. Бърка с остър пръст в раните, нанесени от отдавнашни битки – все пак е в Овен – със себе си, с другия. Особено там, където сме възприемали любовта като ловджийска страст, схватка на егота и борба за надмощие.
Направи ми впечатление в разказа на приятелката ми, че чувствата, които описва, са детски, свързани с хищническия глад на новороденото да получи удовлетоворение на желанията си моментално и, понеже няма концепция за времева последователност от минало, настояще и бъдеще, в неспособността си да отлага удоволствието преживява фрустрацията като разпад, заличване, отрицание и отхвърляне. Тоест раната, в която ретроградна Венера така нетактично бърка, е свързана с детска травма.
Попитах я къде се намира Луната в хороскопа й. И, разбира се, оказа се не някъде другаде, а именно в знака Овен и в осми дом на емоционалните възли, зависимости, разкъсвания и болки. Казах й, че сега е нейното време да ги преживее отново, да ги осъзнае и отработи, а впоследствие да направи избор.
Дали в полза на старите емоционални модели, закотвена в детската позиция на непрестанно търсене на онази родителска фигура, с която ще се сражава, напъвайки границите на търпимостта й и търсейки несъзнателно безусловната любов, която ще я обича дори когато вътрешното дете безобразничи. Или в полза на зрялото разпознаване на другия като отделна уникална личност, а не като обект за задоволяване на личните й желания. Все лунни въпроси.
Любопитството ме отведе да проверя как и други хора преживяват ретроградна Венера в Овен. Една друга Луна в Овен бива „принудена“ след дълги години занемаряване на женската си профилактика да отиде на гинеколог, който се оказва силно майчински тип и като с магическа пръчка нежно повдига завесата на темата за деца и раждане в живота й – тема, старателно избягвана и отречена.
Аз самата имам Юпитер в Овен в 11 дом на приятелството. Ретроградната Венера като по часовник ме отведе на пътуване в чужбина (Юпитер), в един град, в който съм живяла и който е белязал личната ми история с наивни възходи и драматични падения в любовта. Благодарна съм, че там ме приюти верен приятел и съмишленик.
За да се докоснете до посланието на ретроградна Венера във вашия живот и за да се възползвате от това нелеко, но безкрайно ползотворно време до 15 април, потърсете къде попада планетата във вашата карта – в кой дом, както и какви планети имате в знака Овен. Така ще можете по-добре да разшифровате задачите, които ретроградната богиня на любовта поставя в живота ви, към какво ви връща и призовава да изведете на ново ниво на проявление.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.