През 20 век астрологията отърсва праха на "нелегалност" от плещите си и заживява нов живот в светлината на новите разбирания за света. След дългия процес на развитие на рационалната и строго научната мисъл през Просвещението от 17-19 век, когато астрологията изпада в немилост, днес тя отново се радва на изумлението, вдъхновението и вниманието на търсещите.

Разбира се, за никого не е тайна, че все още масовата асоциация за астрологията е с хороскопа в сутрешния вестник, но пък и нараства броят на хората, за които понятия като асцендент, квадратура, куинконкс, транзит, прогресия не са излишни жизнено неважни термини.

Те разбират, че астрологията е древно познание, което никога в своята безпрецедентно дълга история не е спирало да съществува и да се развива. И в днешно време тук-таме се твърди – както още сред древногръцките астролози се е твърдяло – че астрологията е наука, дадена на човечеството от боговете.

Но в действителност тя е познание, което никога не е постигало завършеност, а винаги се е видоизменяло и обновявало в синхрон с разгръщането и израстването на човешкото съзнание.  

Астрологията - такава, каквато я познаваме днес, се зародила преди хиляди години в земите на древна Месопотамия с появата на жреческите държави. Тогава човекът, напускайки номадския племенен живот, се опитал да подреди битието си, да го организира, усядайки зад дебелите стени на града-държава, където имало йерархия и порядък.

Човешкият ред отразявал или поне се стремял да отразява космическия, божествения. Както големият митолог Джоузеф Кембъл казва, тогава единствената грижа на предците ни била да открият "някакъв вид ред: някакъв вид математически подреден, астрономически възглед за връзката на човека и ритмите на неговия земен живот."

Затова древните шумери от Междуречието самоотвержено наблюдавали небесната твърд и спектакъла, който се разигравал там горе, свързвайки го със събитията на земята.

Най-старите известни астрологически текстове били от династията на Хамурапи около средата на 18 век пр. Хр. Те представлявали омени (тоест поличби) от сорта: "Ако, когато се появи новата луна, небето е ясно, и ако я приветстваме с радост, годината ще бъде добра."

Голяма колекция от астрономически наблюдения със съответните предсказания представлява серията клинописни плочки "Енума Ану Енлил", датиращи между 1350 и 1100 г. пр. Хр.

Постепенно звездобройството се развива до астрологията, позната ни днес – с дванайсет зодиакални знака от по 30 градуса всеки, с дванайсет астрологически домове, с рождените хороскопи, правени за отделни личности.

Древните перси и гърци изграждат математическата и философската основа на астрологията. Най-старият известен хороскоп, подобен на съвременните, е на човек, роден на 29 април 410 г. пр. Хр.

Шумерите обаче първи започнали да назовават планетите и съзвездията, приписвайки им качества, които в известна степен познаваме и днес – Венера (в шумерския пантеон тя се наричала Инанна) например е символ на любовта, красотата и удоволствието, а Марс – на агресията, войнствеността и насоченото действие.

И тук скептиците вадят оръжието на правата логика: "Добре де, ами ако не бяха нарекли втората планета от Слънцето Инанна-Венера, а Ерешкигал? Тогава Венера пак ли щеше да ни дава естетически усет, красота, изящество, финес в междуличностните взаимоотношения? А Марс щеше ли да ни прави решителни и дръзки, ако му бяха дали името Нептун, да кажем?"

Да, логично звучи, но нито животът, нито необятната реалност се движат в линията на праволинейна логика. Затова и днес разполагаме с концепцията на швейцарския психолог Карл Густав Юнг за синхроничността, която изразява паралелизма и аналогията между две събития без между тях да има причинно-следствена връзка, те са акаузално свързани, но са свързани, защото отразяват качеството на времето в даден момент.

Тоест съвсем не е случайно, а е синхронично, че когато Венера е открита, тя е наречена именно Венера, защото точно тогава времето е било "венерино" и човекът е бил готов да възприеме и назове венериното качество.

По същия синхроничен начин и зодиакалните знаци, и планетите отразяват реалии на земята – "каквото горе, такова и долу". Поредицата на знаците на зодиака следва естественото разгръщане на природни процеси, социални процеси, психически процеси.

Планетите на небето и техните ъглови взаимоотношения са динамичната картина на вътрешната психическа вселена, която всяко човешко същество представлява.

А астрологията от хилядолетия насам се развива както със задълбочаване на познанията ни за човешката природа, за връзката й със света и космоса, така и с разширяване на съзнанията ни. До безкрай...