Новата българска история е безспорно момент от миналото ни, който заслужава внимание. Позволете ни днес да изтупаме от прахта историята на една ярка личност, допринесла много за България. Царица Елеонора е жена, чийто образ ще обикнете завинаги, защото той обединява всичко онова, към което трябва се стремим, но срещаме все по-рядко в днешно време - милосърдие, благородство, отдаденост, доброта... 

Елеонора е родена на 22 август 1860 г. в Требшен. Дъщеря на принц Хайнрих IV и на принцеса Луиза цу Грайс. От ранна възраст се отдава на благотворителност. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра.

Тя официално влиза в българската история с едно събитие - сватбата ѝ с Фердинанд на 28 февруари през далечната 1908 г. Бракът между двамата е сключен в гр. Кобург, Германия. След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца.

► Красивата любовна история на цар Борис ІІІ и прелестната Йоанна Савойска

По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна предлага на вниманието на (тогава още) княз Фердинанд личността на германската княгиня Елеонора. Великата Княгиня изтъква голямото ѝ благородство и милосърдие, наред с изключителната ѝ скромност и отдаденост, което по-късно виждат и българите.

Снимка: Getty / Bulgarian History, bulgarianhistory.org

Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, а княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!".

След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на княгинята. След церемонията Елеонора получава титлата "княгиня на българите", а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на "царица на българите". Така дейността ѝ в България започва с голям и смел размах.

За нея Иван Вазов пише стихотворение:

„Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на геройте из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”

По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора". Неговото предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава еврейското сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война не затваря врати, а продължава дейността си, подпомагано от царица Йоанна. 

Благодарение на намесата на царица Елеонора от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За целта царицата лично издейства на местните парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности. 

► Невена Коканова и Раде Маркович - историята на една невъзможна любов, която изпепелява

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра.

Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (майката на Фердинанд) царица Елеонора е основен дарител на създадения през 1885 г. Български червен кръст.

Основателка е на подпомагащото женско дружеството "Самарянка". Активността ѝ обаче не приключва с това.

Разходка в историята: как се промени булчинската рокля от създаването ѝ до днес

13 снимки

Със съдействието на Американския червен кръст царица Елеонора открива сестринско училище. В него работят като преподаватели по Флоранс-Найтингейловата система милосърдните сестри Хелен Скот и Рахила Торанс.

Българската царица закупува от Финландия със собствени средства най-новия модел походни медицински колички за извозване на ранени и подарява на персонала в издържаната лично от нея военно-полева болница първообраза на термосите и чантите за хирургически инструменти, закупени по нейно поръчение и средства от Виена. 

По време на Първата световна война царица Елеонора също има активна роля в различни благотворителни кампании, съдейства на Международния червен кръст в Женева.

► Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Дейността на царица Елеонора е високо оценена. Тя неслучайно е известна с прозвището "коронован ангел на България".

След настоятелното искане на фронтоваците и техните командири, в края на Междусъюзническата война със заповед подписана от ген. Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава царица Елеонора с Военен кръст "За храброст" – ІV ст., без мечове. Орденът е връчен пред войнишки строй в г. Кюстендил, където е Щабът на действащата армия.

Царица Елеонора издъхва на 12 септември 1917 г. в двореца Евксиноград след продължително боледуване.

Тленните ѝ останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът ѝ е осквернен. Възстановен е едва през 90-те години на ХХ век.

10 цитата за България и българите, които ни карат да се просълзим и гордеем

10 снимки