Д-р Мария Николова е главен асистент в Катедра Хигиена, медицинска екология и хранене към Медицински университет – София, в специалност Хранене и диететика.

С нея се срещнахме, за да поговорим за остеопорозата, за правилния начин на хранене, превенция и лечение на заболяването. И не само -  ефективността на диетите, гените и необходимостта от витамин Д.

Ето и какво сподели д-р Николова пред редактора ни Мария Николова:

- Разкажете ни повече за остеопорозата. Съществува ли пряка връзка между това заболяване и начина ни на хранене?

Д-р Николова: Първо нека изясним как в медицината констатираме, че даден човек е заболял от остеопороза. Това става, когато измерим костно-минералната плътност и установим какво е качеството на костта. Ако настъпят счупвания при минимални травми и то на определени костни структури по тялото, това също би могло да бъде знак, че страдаме от това заболяване.

При жените няколко години след настъпване на менопаузата, се наблюдава рязко понижаване на костно-минералната плътност и ако жената започне този процес от изпървично по-ниска костна плътност (по ред причини, недостигане на пикова костна маса, заболявания, неправилно хранене, липса на физическа активност, тютюнопушене, хабитуално ниско телесно тегло и фина костна структура), то много по-бързо се проявявя остеопенията и остеопорозата в този период. Затова дамите трябва да бъдат изключително внимателни към здравето си в този период. С нарастването на възрастта, мъжете също страдат от остеопороза (това е дегенеративно заболяване, което е нормално да се наблюдава в старческа възраст). Грешно е да се смята, че представителките на нежния пол са по-предразположени към нея.

От началото на новото хилядолетие се счита, че остеопорозата е третото по социална значимост заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Очакванията са до 2020 година то да заеме дори второ място в световен мащаб.

Остеопорозата е едно дегенеративно заболяване, което се случва вследствие на физиологичното остаряване на човека. Костите също остаряват, губят минералните вещества в строежа си и така постепенно се развива това заболяване. Повечето хора мислят, че ако консумират калций или витамин Д само под формата на хранителни добавки, или пък си приготвят сусамово мляко (тъй като сусамът е много богат растителен източник на калций), ще успеят да се излекуват от болестта. Но трябва да се знае, че адекватният прием на калций и витамин Д с храната е от голямо значение за предотвратяване на остеопорозата. Но те в никакъв случай не бива да се използват самостоятелно за превенция или лечение на тази болест. Те са неизменно допълнение в превенцията и лечението на това заболяване.

Друго, което бих искала да добавя, е че остеопорозата се лекува. Има надеждни препарати, които помагат за преодоляването на болестта, но важни в случая са също така храненето, адекватният хранителен режим (богат прием на калций и витамин Д).

- Кои хора са най-застрашени от остеопороза?

Д-р Николова: Много хора, които приемат медикаменти по време на лечение на автоимунни болести или алергични състояния, хора, които страдат от заболявания на щитовидната жлеза – те попадат в една група, застрашена да развие симптоми на остеопороза.

Много жени, които не са достигнали максимално натрупване на костна тъкан във възрастта 25-30 години, поради неадекватен хранителен режим, също са застрашени от преждевременно заболяване от остеопороза. Това са най-вече дами, подлагали се на стриктни хранителни ограничения, страдали или страдащи от различни хранителни разстройства – анорексия, булимия и пр.

По-слабичките, по-дребни хора, с чисто генетично по-малки кости, също попадат в една рискова група. Наследствеността също е фактор, който не трябва да се пренебрегва и е от голямо значение при откриване на рисковите, предразположени към заболяването, пациенти.

- Какви превантивни мерки можем да предриемем, за да се предпазим от болестта?

Д-р Николова: Превенцията на остеопорозата трябва да започне от детска възраст – с правилен хранителен режим, включващ богат прием на мляко и млечни продукти, здравословно излагане на слънце и физическа активност.

В юношеството също трябва да се обръща внимание на подрастващите. При момчетата често наблюдаваме едно рязко израстване, при момичетата в тази тийнейджърска възраст пък чести са именно хранителните разстройства. Затова в този период храненето трябва да е адекватно, да не се ограничава приемът на есенциални за организма витамини и минерали, най-вече калций и витамин Д – така необходим за изграждането на една стабилна здрава плътна кост.

В съвремието и особено през последните 20-30 години наблюдаваме един сериозен проблем – недохраненост при младите жени, вследствие на грешно и неправилно диетиране. Това рефлектира рязко върху риска те да развият остеопороза, дори в един по-ранен етап от живота си.

- Какви храни трябва да консумираме и съответно да избягваме, за да се предпазим от остеопороза?

Д-р Николова: Свръхконсумацията на кофеин – под формата на кафе, газирани и енергийни напитки, свръхупотребата на сол и консервирани храни (най-вече онези, съдържащи фосфати) увеличават риска от развитие на болестта.

Това се дължи на факта, че честият прием на тези съставки засилва процесите на разграждане на костта и калцият се изхвърля от тялото чрез урината (калциурия).

Свръхконсумацията на протеини води до подкисляване на вътрешната течна среда на организма и съответно отново предизвиква калциурия. В природата, в човешкия организъм трябва да има един хранителен баланс. Неслучайно хората имат физиологични норми на хранене и лекарите препоръчват консумация на пълноценен белтък до 0,8 г за 1 кг телесно тегло. Това означава, че една жена, която тежи 50 кг, трябва да яде приблизително 50 г. пълноценен белтък през деня. Ако този прием се надвиши, това неминуемо се отразява върху черния дроб, бъбреците и разбира се – костите.

Млякото и млечните продукти имат неутрално pH, т.е. не подкисляват вътрешната течна среда и са идеални за набавяне на лесно биодостъпен калций. Препоръчвам хората да консумират сирена, кашкавал, моцарела, извара, като избягват те да са напълно обезмаслени.

Някои растителни продукти също съдържат калций, но нека не забравяме, че той е по-различен и се усвоява по-трудно от организма, за разлика от онзи с животински произход.

Никой в природата не трябва да яде само белтъчини, само въхлехидрати, само мазнини и т.н. Трябва да има баланс, разнообразие и умерена консумация на всички храни.

- Има проучване, което доказва, че дефицитът на витамин Д в световен мащаб става все по-голям. Обяснете вярно ли е това и на какво се дължи подобно явление?

Д-р Николова: Дефицитът на витамин Д е изключително разпространен в наши дни. При над 1 млрд. души по света се наблюдава недостатъчност или дефицит на този ценен за здравето ни витамин-хормон.

Витамин Д получаваме по следния начин - 30% чрез храната и 70% чрез синтез в  кожата под действието слънчевата светлина. По нашите географски ширини активните месеци на слънцегреене, в които може да се синтезира активно витамин Д в кожата, са от април до ноември. Парадоксът е, че по-южните държави страдат от по-сериозен и по-разпространен дефицит на витамин Д, отколкото по-северните. Това се дължи на факта, че типичното облекло за страните, където има много слънце, покрива кожата и слънчевите лъчи не могат да достигнат до нея пряко, като цяло избягват излагането на слънце, имат по-тъмни кожи, които по-трудно синтезират витамин Д и пр.

Докато например, в скандинавските страни, хората ценят всеки слънчев лъч и излагат кожата си много по-често на слънце, макар и там активното слънцегреене да е много по-кратко и рядко. Освен това, има политики за суплементиране на популацията с витамин Д, както и да се консумират храни, които са обогатени, фортифицирани с витамин Д.

- Гените или начинът на живот е определящ, за да имаме фигурата, която желаем?

Д-р Николова: Над 600 гена в нашия организъм са отговорни за контрола на телесното тегло. Малък е броят на така наречените моногенни форми на затлъстяване – 1 ген – 1 заболяване (например затлъстяване). Обичайно са разпространени, така наречените полигенни форми на затлъстяване, където освен съвкупността от определени гени, повишаващи риска за затлъстяване, от значение са и факторите на околната среда, т.е. начинът на живот, което предопределя дали тези гени ще се проявят, или не.

Ако един човек е предразположен генетично към затлъстяване, но спортува, храни се здравословно, то той би могъл да не развие тази генетична предопределеност. И обратно – ако човек не е генетично предразположен към напълняване, но преяжда, не се движи достатъчно, то той би могъл да страда от затлъстяване.

Ролята на генетиката при риска за развитие на затлъстяване е 30%. Останалите 70% зависят от нас и от начина ни на живот – хранителни навици, двигателна активност. Истината е, че ако нашите гени са един нотен лист с написани ноти, то ние сме диригентът, онзи, който решава как точно ще изсвири тези ноти.

- Какъв е начинът да отслабнем бавно, трайно и завинаги?

Д-р Николова: Не съществува един единствен метод, който всеки може да приложи върху себе си и той да подейства безотказно, тъй като всеки организъм е различен и има индивидуални потребности.

Въпреки това, има няколко основни точки, които е добре да спазваме, ако искаме да имаме хубава фигура.

Едно от най-важните, разбира се, е движението. Енергоразходът обаче, трябва да върви ръка за ръка с умерения прием на калории.

Веднъж в седмицата може да се прави разтоварващ ден – само с плодове, зеленчуци и техните сокове. Вечерята, при всички случаи, трябва да бъде възможно по-рано – не по-късно от 20 ч. Не бива да се злоупотребява с въглехидратите и със захарта.

В моя 10-годишен опит съм виждала много хора, които успяват да отслабнат, но не успяват да задържат постигнатото във времето. Проблемът идва оттам, че повечето реагират емоционално на храненето. Стресът може да се “лекува“ с йога, със спорт, с катерене на планини, но не бива да е чрез ядене.

И още едно много важно условие – постоянството. Нека всички сме наясно, че няма “вълшебни“ диети, които могат да ни отърват от 10 или 20 килограма за една седмица или месец. Търпението е разковничето в успешните диети – здравословната редукция на теглото може да продължи 6 месеца, година, дори и две. Ако година след отслабването сме задържали постигнатия резултат, то едва тогава можем да говорим за истинско отслабване. За съжаление, не повече от 5-10% от хората, подлагащи се на такива диети, успяват да запазят килограмите си в норма, без да ги натрупат отново.

Всъщност ролята на диетолога в случая, е да изследва, анализира, наблюдава, съветва, прави забележки, ако е необходимо, да дава информация как, кога и с какво да се храним, да следи редовно и отговорно процеса на отслабване. Но той няма как да бъде 24 часа в денонощието заедно с човека, подложен на диета. И ако отслабващият не полага усилие и е пасивен по време на диетата, няма как този режим да приключи успешно.

- Кой, според вас, е най-ценният здравен съвет, който бихте дали на читателите на Edna.bg?

Д-р Николова: Мисля, че най-важното е хората първо да се изследват, а после да се лекуват, тоест да се намери причината за наднорменото тегло и след това да се започне с редуциращите режими. Например, ако човек иска да отслабне и да се подложи на диета, нека първо да потърси медицинската причина за напълняването – дали е генетична предразположеност, дали е дисфункция на щитовидната жлеза, метаболитно заболяване и тогава да предприеме спазване на определен хранителен режим. За всяко нещо си има причина. Ако има нещо, свързано със здравето, което не е наред, най-вероятно затова си има причина. И ние сме длъжни да разберем каква е тя, ако наистина държим на здравето и тялото си, а не да се подлагаме на често пъти рискови и крайно изтощителни диети.