Историята на праз лука се простира далеч назад в хилядолетията, а като място на неговия произход се сочи Средиземноморието.

Особено много го отглеждали в Египет – там е бил един от основните зеленчуци. Когато фараонът Хеопс искал да изрази признателност към някой от жреците, той го дарявал с хиляда круши, сто кани бира, един бивол и сто връзки праз.

Зеленчукът е бил сред задължителните дарове, които трябвало да се принасят на боговете на сенките и съня и на почти всички погребални фрески се среща неговото изображение.

Празът е бил добре познат и на гърците и римляните.

Римляните го пренасят в Англия и през VII век празът станал символ на галските племена, които тогава се заселили на британските острови. При битките с местните саксонски племена, те закичвали шлемовете си с пера от праз.

По нашите земи най-вероятно е пренесен от турците и се разпространява много преди XV век. В някои средновековни български стенописни изображения на Тайната вечеря върху трапезата има зеленчук, който много прилича на праз.

Богат е на витамин С, В6, магнезий, мед и калций. Полезен е за храносмилането, подпомага сърдечната дейност, пречи на атеросклерозата, мощен антиоксидант и действа пречистващо. Не се препоръчва единствено при бъбречни болести.

 

Празът може да се консумира суров или сготвен. Той е с по-мек и по-сладък вкус от лука, като най-вкусна е бялата част.

Зелените листа често се използват в супи и задушени ястия.

Суров и ситно нарязан обикновено се добавя в салати, а почти всички сме свикнали да го виждаме в компанията на свинско месо. Може да замести лука в почти всички рецепти.

Чудесно се съчетава с босилек, мащерка, горчица и лимон, а хубавото е, че може да бъде намерен на пазара почти целогодишно.