След като в скорошно проучване, този нищо неподозиращ плод бе обвинен като средство за сексуален тормоз, бидейки консумиран от женската половина на човечеството на публични места, то днес е време да го защитим в името на здравеносните му качества. Слава Богу, че онези времена, когато вкусвахме банани само по Коледа и Нова година вече са в историята, за да може днес да им се радваме 365 дни в годината.
За родина на тази жълта и сладка природна суровина се считат регионите на Югоизточна Азия и Западна Океания, където тя е била култивирана още от праисторическите народи. Сведения за това растение се намират и в различни будистки текстове, датиращи 600 г. пр.н.е., а Александър Велики за първи път опитва вкуса на въпросния плод в долините на Индия три века преди Христа.
Бананите съдържат сериозни количества флуор и магнезий. Те са може би най-ефикасният натурален продукт за лекуване на спазмофилията (болест, предизвикана от стреса) и са необходими за бебетата, особено при растежа на млечните им зъби.
Бананите са подходящи за всеки тип хранене, тъй като съдържат малко калории (един средно голям плод има около 105 калории), мазнини, натрий и холестерол, а същевременно пък са богати на важните за организма вещества. Същите са известни и като пробиотична храна, защото стимулират растежа на полезни бактерии в храносмилателния тракт.
Независимо че в състава им влизат много въглехидрати, бананите са желана част от повечето диети. Те са и щедър източник на калий, фибри, витамин В6 (гонещ депресивните мисли), витамин С и А, манган, а също и фолиева киселина.
В любимия на малки и големи плод откриваме и скромни залежи от калций, магнезий, цинк, мед, желязо, витамин Е и селен.
Стане ли въпрос за ядене в кулинарните среди бананите се разделят на два основни вида - десертни или жълти и зелени, които се използват предимно за готвене.
Най-дълго те се запазват, ако се увият във вестник и се поставят на хладно място, но не и в хладилника. За да не потъмнеят, предварително се поръсват с лимонов сок.
