Картофите са едни от най-вкусните и засищащи култури, които са дълбоко залегнали в кулинарните ни традиции.
Решихме да ви разкажем за още един вид картоф, който е изключително нетрадиционен и интересен.
Чували ли сте за саподила или позната още като "дървесен картоф"?
Manilkara Sapota представлява красиво вечнозелено дърво с гладък изправен ствол и гъста кора.
Саподилата принадлежи към семейство Сапотови. Това е много бавно растящо растение, което на открити пространства достига височина около 18 метра, а гори достига внушителните 30 метра.
Саподилата произхожда от южните части на Мексико, полуостров Юкатан и Североизточна Гватемала. Отглежда се в цяла Централна Америка, Флорида, Индия, Шри Ланка. Една от основните причини за широкото разпространение на саподилата е нейната устойчивост – издържа на студове и засушаване.
Плодовете на саподила са месести и ръждивокафяви на цвят. Във вътрешността им са разположени 8 семена, които са черни на цвят.
Плодовете саподила са богати на полифенолни съединения, танин, фибри /5.6 г в 100 г/, големи количества антиоксиданти – витамин С и витамин А. В 100 г саподила се съдържат 25% от от препоръчителния прием на витамин С.
Саподилата е богата на мед, калий, желязо, ниацин, пантотенова киселина и фолиева киселина. Плодовете са съставени от лесно смилаема целулоза и прости захари катофруктоза и захароза.
Избор и съхранение
Саподилата не е много разпространен плод в България. За съжаление по магазините все още не може да се намери от вкусния плод, но някои специализирани магазини предлагат семена от плода. Поръчката става с предварителна заявка, а доставката се извършва в рамките на 1-2 месеца.
Употреба
Дървото саподила се използва главно за производството на дъвка, която се произвежда от смолата на дървото позната като чикъл.
През далечната 1871 година в Южна и Централна Америка дъвката се патентова, като към смолата, добита от дървото се добавят захар и различни подправки за подобряване на вкуса.
Чикъл е естествена гума, която се събира от дървото. Има сведения за употребата ѝ още от маите. Събира се от юли до февруари, по време на дъждовния сезон. Кората на саподилата се разцепва и от нея изтича сок.
Той се събира внимателно, прецежда се и се загрява. Течността се превръща в смола, която е подходяща за оформяне на кубчета дъвка. От едно дърво саподила годишно могат да се добият 3-4 кг продукт.
Интересен факт е, че подобно разцепване не вреди на растението, но следващото събиране на смола може да стане едва след 3 години.
Освен чикъл, дървото дава и много вкусни плодове. Те имат прозрачна желеобразна месеста част, но зелените плодове не са за предпочитане, защото съдържат дъвка и залепват по венците.
Уузрелите плодове са много сладки и вкусни, не съдържат гума. По външен вид наподобяват ябълка.
Плодовете се хапват пресни, но преди консумация трябва да се извадят семената, защото съдържат циановодорна киселина.
Ползи от саподила
Богатото съдържание на фибри в плодовете саподила ги прави добро слабително средство. Фибрите помагат за облекчаване на запека и предпазват лигавицата на дебелото черво от сериозни заболявания като рак.
Голямото количество антиоксидантни витамини в саподилата я правят ценен за здравето плод. Витамин А в плода е от съществено значение за зрението.
Минералите и витамините в саподилата са важни за оптималното здравословно състояние, защото се включват в различни метаболитни процеси в организма.
Освен ядливите плодове от дървото се използват кората и семената. Сокът, извлечен от кората се прилага при треска и диария, а от вътрешността на семената се извлича масло, което помага при косопад и кожни раздразнения.
Прочетете още:
Очарованието на зимните салати
Един славен, но забравен зеленчук
