През 1494 г. лекарят във флотилията на Христофор Колумб пише в едно писмо, че бил силно изненадан, когато видял местното население да подравя корените, които си приготвят за ядене, с една силна подправка, наречена "аджи", със страшно лютив вкус, без да си изгарят устата.

Малко по-късно португалските конквистадори също били заинтригувани от това странно "огнено растение", дотогава отглеждано само от индианците, и решили да го вземат със себе си.

Успехът на чушката бил бърз и тотален - от Средиземноморския басейн до Източна Европа, от Индия до Африка, днес тя се е вмъкнала почти във всички ястия.

Имената на видовете чушки в отделните страни се различават, дори и когато става дума за един и същ вид. Основната им характеристика е съдържанието на капсаицин и неговите деривати – веществото, което предизвиква чувството за парене.

Има специален индекс, по който специалистите определят с точност качеството парещо-лютиво. Той варира между едно и пет.

Начело в класацията са закръглените едри сладки чушки, които могат да бъдат зелени, жълти и червени.

Друг вид са по-тънките и дълги и по-ароматни, предимно жълто-зелени чушки.

В групата на кайените са тънките, дълги, остри и леко завити чушки, силно люти. У нас им казват чорбаджийски.

В Гваделупа се отглеждат така наречените, чушки-птици – малки, остри, твърди и много, много люти.

От тропиците е дошъл и видът табаско – малки, също много люти чушлета.

Лютите чушки са почти неразделна част от националните кухни на много страни. В Индия те се употребяват като къри – стрити чушки, смесени с други ароматични подправки. В Тайланд, Камбоджа и Виетнам с тях се подправят всички супи, а в страните на Магреба са неотменна подправка за пилафа.

В Африка е невъзможно да вкусиш месо или риба без люти чушки, които убиват силната им миризма, или листа от маниока, на които чушката премахва тежкия дъх.

Чушките имат и лечебни свойства, благодарение на високото им съдържание на витамин С. Те спасяват народите от изостаналите страни от тежки заболявания и усложнения.

В топлите страни, където храните трудно се запазват, особено месото, чушките със своите бактерицидни свойства са много полезни: те блокират развитието на бактериите в хранителните продукти дори и без варене.

Още от ХVІІ век лекарите предписват чушките под формата на прах на страдащите от ишиас, а също и при проблеми с храносмилането и отделянето на газове.

Съвременните лекари потвърдиха предписанията на своите предшественици, като доказаха, че те стимулират стомашните секреции, благоприятстват отделянето на газове в червата и действат като мощен съдоразширител на кръвоносната система.

С помощта на E-kulinari.com ви предлагаме лесен начин как да си направите украса с чушки за трапезата.

Избирате тънки и дълги люти чушки.

С остър нож нарязвате върховете им на тесни ивички (много подходящ за тази цел е нож за рязане на сирена и кашкавали).

Изчиствате старателно семките.

Много внимавате да не не пипате лицето и очите си с ръце!

Поставяте чушките в купа с вода, в която са поставени ледени кубчета.

По този начин върховете ще се извият и ще се получи чудесна украса за трапезата и блюдата ви.