"You’re the berries" – иначе казано "Ти си върхът". На английски с този израз можем да изразим специалното си отношение към някого, който за нас е berries – горски плод, който зрее през лятото и е като скъпоценен камък.
Пипкава, трудоемка, дори сръдкава са думите, с които обикновено се описва работата по събирането на ягоди, малини или боровинки. Но май трудно бихме се разделили със спомена за някоя тиха неделна утрин през лятото, когато сме потъвали в уханието на палачинки с конфитюр от боровинки или къпини.
По следите на жеравите
Вечнозелени храсти, които може да достигат и 30 - 40 сантиметра височина, боровинките са около 100 вида в целия свят, а в България се срещат четири: червена, синя, черна и странджанска. Предпочитат блатисти почви и планински, дори високопланински райони в Северното полукълбо, и се нуждаят от много вода.
По подобие на жерав, цветовете на боровинките свеждат глави и се покланят на земята. Може би заради тази очевидна прилика с птиците европейските заселници в Америка дали на плодчетата наименованието craneberry, променило се впоследствие в cranberry.
Има вероятност името им да произхожда и от вярването, че жеравите много обичат да ядат боровинки и често се виждат приведени да пощят ниските храсти с яркочервени плодове.
Американската червена боровинка е с отделна история и различен външен вид от обикновената черна: по-едра, рубиненочервена и по-малко кисела. В кухнята на Северна Америка пуйката с боровинков сос за Деня на благодарността е задължително ястие. Дори сосът се е превърнал в един от символите на празника наред с пуйката.
За шведите пък кюфтетата с боровинков сос си остават класика, не само литературна - от живота на Карслон, която се приготвя редовно въпреки бурното развитие на модерната кулинария там. Кюфтета се пържат в сгорещено олио и се поднасят със сос или сладко от горски плодове, като боровинките са с предимство. Сосът се приготвя от пресни или замразени боровинки, смесени със захар, сол и малко червено вино, загрява се за няколко минути и се дръпва от огъня.
Плодовете на боровинките, особено на червените, рядко се ядат пресни и току-що събрани поради кисело-стипчивия им вкус, но са трайни, може да се замразяват или сушат, за да се използват и през зимата. В сладкарството червените боровинки, но и черните, и сините в още по-голяма степен, напълно разгръщат своите качества.
В пайове, торти, рула и кръмбъли, в кремове със сметана и шоколад тръпчиво-свежият им вкус се уравновесява от другите съставки и захарта. Естествената им среда са също и сорбета, сосове, сладка и конфитюри, компоти и коктейли. Червените боровинки чудесно се съчетават с алкохол, най-често с водка, и в класациите за любими коктейли обикновено попадат Cape Cod и Cosmopolitan, в които водката и сокът от боровинки се обогатяват с лайм, грейпфрут и ликьор.
Извън кулинарията червените и черните боровинки се използват широко за лечебни цели. Черните съдържат високи нива на витамин С, витамини от групата В, бетакаротин, органични киселини, а съдържанието на манган е най-високо сред горските плодове. Народната медицина и фармацията използват зрелите плодове и листата на червената боровинка. Мощен антиоксидант, на нея се възлагат големи надежди в борбата с редица сериозни болести.
Къпини за смет
Когато Белерофонт, един смъртен, се качил на Пегас, за да отлети при боговете на Олимп, те го наказали и той паднал в къпинов храст. Наранен от бодилите му, той окуцял и ослепял, с което заплатил за намерението си да се мери с боговете. Така в древногръцката митология симпатичните плодове на къпината се оказват символ на нахалството и самонадеяността. Кръвта Христова, обител на Луцифер – дребни и диви, къпините са обагрени с фолклорни мотиви и вярвания, колкото наситен е черният им цвят.
Те са част от семейство Розоцветни, в което откриваме и малините и ягодите. Виреят в зоните с умерен климат и обичат вланите места край реки и сечища. Израстват във вид на гъсталаци, покриват скали и се увиват около стени.
В България видовете къпини са около 40 и реколтата се събира в края на лятото. Отначало плодовете са зелени, после се зачервяват и щом узреят, добиват характерния си черен и лъскав цвят. За разлика от боровинките къпините са сладки и не толкова кисели веднага щом се оберат. И колкото по-наситен е черният цвят, толкова по-интензивен е вкусът им. Препоръчително е да се хапват пресни, защото тогава антиоксидантният им ефект е най-силен.
Съдържат витамин С, бетакаротин, витамин В1, В2, витамин К, органични киселини. Във фармацията и козметиката се използват всички части на растението: плодовете, сокът, листата и корените. Хранителните добавки и от къпини са полезни при различни хронични неразположения.
Кулинарният облик на къпините също се проявява в сладкиши, сладка, сокове и компоти, а сушени се добавят в мюсли. Деликатната им структура предполага по-кратко съхранение веднага след като се откъснат.
Но може да ги запазите до 3 дни в хладилника, ако с един слой от тях покриете дъното на плосък съд и го затворите, без да ги миете предварително. Само едно изплакване със студена вода ги дели от момента, в който ще разкрият красотата си в някоя рецепта. Най-лесната е да поръсите сладолед с парченца къпинки или да ги забъркате с кисело мляко.
За сладко от къпини се препоръчват култивираните сортове, защото са по-ароматни, но и диворастящите са подходящи за сладката цел.
