Шоколадът има превъзходен вкус и категорично доказано профилактично действие върху сърдечно-съдовата система.
Както всички знаят, шоколадът се произвежда от какао, което се добива от плодовете на дървото Theobroma cacao, виреещо в Южна Америка. Theobroma означава "храна на боговете". В Европа какаото е пренесено за първи път в Испания едва през 16 век, независимо, че неговото използване като храна и лекарство води началото си от преди повече от 1400 години.
Шоколадът е богата на калории храна. Той съдържа 61% въглехидрати, 30% мазнини и 5-8% белтъци. Мазнините в шоколада са съставени от наситените мастни киселини - стеаринова (34%) и палмитинова (27%), мононенаситени - олеинова (34%) и само 2 % полиненанситени представени от линолева киселина. Независимо от значителното количество наситените мастни киселини в шоколада, те имат неутрален ефект по отношение на серумния холестерол и не водят до повишаването му. Шоколадът е също така и добър източник на редица минерални вещества като: калий, магнезий, мед и желязо, които се усвояват ефективно от организма.
В шоколада се съдържат и активни вещества от групата на метилксантините - теобромин, кофеин и теофилин, на които се дължи тонизиращия му ефект. За разлика от кафето, шоколадът е с по-ниско съдържание на кофеин и неговата консумация не води до безсъние, свръхвъзбуда, неприятни субективни усещания от страна насърдечно-съдовата система. Блокче млечен шоколад от 40 грама съдържа 10 мг кофеин, натурален черен шоколад - 28 мг, докато кофеинът в една чаша нес кафе е 60 мг.
Специфичните благоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система, които оказва шоколадът се дължат на биологично-активни вещества от групата на полифенолите. Те са естествени съставки на растенията и се съдържат в особено високи количества вплодовете, зеленчуците, какаото, чаят, червеното вино. В какаото те достигат до 20% и тяхното количество се влияе от процесите на преработка на какаовите зърна - сушене, ферментация, изпичане.
Полифенолите обединяват редица класове съединения с различна химична структура, но общото е, че всички проявяват антиоксидантни свойства. Полифенолите в какаото и шоколада принадлежат към групата на флавоноидите, чийто основен подклас са флаванолите, които са основните флавоноиди в какаовите зърна. Какаото и шоколадът съдържат големи количества прости мономерни молекули флаваноли - епикатехин и катехин, които са изолирани също така и от чая и червеното вино.
Количеството на флаваноли в шоколада е четири пъти по-високо отколкото в чая. Какаовите продукти съдържат големи количества сложни флаванолови молекули, наречени процианидини. В 40 гр шоколад се съдържат 140.2 мг процианидин, докато в чаша червено вино - 20.3 мг, а в ябълка - 12.3 мг.
Антиоксидантното действие на шоколада е в основата на профилактичният му ефект върху сърдечно-съдовата система. То се дължи на високото съдържание на флаваноли в него. Те подпомагат клетката за справяне със свободните радикали, които й въздействат неблагоприятно. Антиоксидантният капацитет на шоколада съответства на съдържанието на процианидини в него и е по-висок от този на плодовете изеленчуците. Консумацията на храни богати на антиоксиданти предпазва от сърдечно-съдови заболявания, дегенеративни увреждания и някои видове рак.
Полифенолите в шоколада ограничават окислението на ЛНП-холестерол и повишават общия антиоксидантен капацитет на кръвта. Консумацията на шоколад води до намаляване склонността към образуване на тромби и удължава времето на кръвосъсирване, чрез повишаване нивото на простациклини и понижава нивото на левкотриените, които се свързват с възпалителните процеси. Шоколадът способства за поддържане на нормална циркулация и сърдечна дейност като повлиява синтеза на азотен окис, който намалява тонуса на кръвоносните съдове. Флавоноидите в какаото регулират имунната функция чрез намаляване продукцията на цитокини.
Няма убедителни доказателства, че консумацията на шоколад може да доведе дозатлъстяване. Не е открита храна, която може самостоятелно да бъде обвинена, че предизвиква затлъстяване. Затлъстяването е последствие от небалансирано хранене, съчетано с ограничена двигателна активност.
Зъбният кариес, една от причините за избягване консумацията на шоколад е по-скоро предизвикан от лоша устна хигиена. Какаото не създава висок риск за развитие на кариес, а значително по-нисък в сравнение с този от храните, съдържащи рафинирана захар. Освен това полифенолите в шоколада потискат развитието на бактериите в устната кухина, които са в основата на образуване на кариесни кухини в зъбите.
Не е установена пряка зависимост между главоболието и консумацията на шоколад.
Пристрастяването към шоколада е често срещан феномен, характерен два пъти по-често за женския пол. В механизма на това участват биоактивни вещества като кофеин, тирамин, фенилаланин. Последните имат действие подобно на амфетамина, макар и много по-слабо. Напоследък е изолиран невроактивен алкалоид, който евентуално може да допринася за зависимостта към шоколада, но в крайна сметка това не е пристрастяване, което може да се приема за вредно за здравето, а по-скоро удоволствие от вкуса и аромата на тази превъзходна храна.
Може с категоричност да се каже, че шоколадът е полезен продукт и консумиран в умерени количества доставя не само удоволствие, но и има доказано благоприятни ефекти върху организма.
