В северните страни хората приемат по 30 милиграма витамин С на ден и много тюленово месо. От това имат нужда те.

На Балканите почти никой не знае какъв е вкусът на тюленовото месо. За сметка на това всеки ден хората тук изяждат поне по 80 милиграма витамин С.

Върху избора на храната влияят куп неща – от цените в супермаркетите, през лъскавите опаковки и реклами, до това какво време на годината е и къде точно живее човек. И ако за организма първите две нямат никаква стойност, то вторите са от изключително значение.

Сезоните, климатът и географското положение диктуват вкуса на човека, категорични са специалистите. Той зависи дори от традициите в семейството и страната.

Затова има понятия като българска национална кухня или пък изрази като “от гозбите на мама по-хубави няма“. Но с падането на границите и формирането на един общ пазар учените очакват да се променят и хранителните навици на хората в различните страни.

България е класически пример за страна, в която сезоните определят храненето. У нас по традиция се яде предимно това, което расте в градината или е консервирано за зимата.

Този модел се е наложил, както заради географското положение на страната, така и заради незавидното финансово положение на голяма част от хората. Доказателство за това е и прословутата зимнина – явление което отдавна не съществува в други европейски страни.

Консервите обаче са един от най-лошите начини за съхранение на храната през зимата. При тях витамините в зеленчуците и плодовете намаляват с 30-40%.

Освен това полезните минерали и вещества попадат в течността в буркана, която домакините обикновено изхвърлят. Така на практика доматите или чушките в консервите нямат почти никаква хранителна стойност.

Те могат дори да навредят, ако не са приготвени при достатъчно стерилни условия. Нерядко в консервите с грах, кайсии или месо има бактерии, които могат да предизвикат и различни заболявания като ботулизма. Микроорганизмите, причиняващи тази болест, са много опасни, защото не умират лесно, а само една частица от отровата им може да разболее човек.

Тъй като не уврежда вкуса на храната, единственият начин, по който може да се разпознае, са подпухналите капачки на бурканите.

Парниковите зеленчуци в магазините обаче са също толкова вредни, колкото и консервите. Те са пълни с различни химични съставки, чужди и вредни за човешкия организъм. Тези вещества се наричат ксенобиотици.

Сред тях са антибиотиците, с които се обработват доматите и краставиците, за да се запазят твърди дълго време. Когато попаднат в организма на човек, тези вещества предизвикват алергии, освен това хората привикват към тях и те не им действат като лекарства, когато се разболеят.

Затова специалистите по хранене препоръчват да се ядат сезонни зеленчуци и плодове или пък замразени. Зърнените храни, млякото и яйцата трябва да се консумират всеки ден. Месото е добре да присъства на трапезата три пъти в седмицата. Сезоните определят единствено вида му - в топлото време се ядат леки меса и риба, а през студеното - по-тежките.

Но най-добрият консултант за менюто през различните сезони е апетитът, категорични са специалистите. Той изкарва наяве нуждите на човек от хранителни вещества. Това е възможно, тъй като всичко в организма се управлява от мозъка и ендокринната система, в която са обединени всички хормони.

Те регистрират как работят клетките, имат ли нужда от нещо и след това се опитват да го набавят. Тази информация се обобщава основно в хипоталамуса на мозъка. Оттам идват и командите какво да ядем.

Благодарение на тази система човешкият организъм веднага познава дали зеленчуците, които консумира, са от консерва или пресни, торени ли са, както и с какво точно. Организмът разбира и колко време е престояло месото, преди да стигне до трапезата.

Той моментално реагира и на температурата, затова апетитът на човека се мени през лятото и зимата. Когато е топло, превес взимат зеленчуците и плодовете, защото са богати на вода.

Също така съдържат витамини, минерални вещества, влакнини, органични киселини и въглехидрати. Обратното, в студеното време човек трябва да запази температурата си до 37°C и затова има нужда от повече белтъци и мазнини. Техният основен източник са месото, млякото, яйцата и ядките.

Ето с какво ни изкушават различните сезони:

Пролетта е на зелените зеленчуци

Пролетта е времето на лапада, спанака, копривата, марулята и киселеца. Тези зелени зеленчуци са особено разпространени на Балканите и са много полезни. Специалистите по хранене у нас дори са направили уникална диета с тях. През пролетта излизат и първите картофи, череши, ягоди и сливи. По това време е хубаво човек да консумира много плодове и зеленчуци, защото през зимата организмът му се е лишавал от тях и трябва да навакса.

През лятото царуват доматите и краставиците

Плодовете на лятото са дините, пъпешите, кайсиите, прасковите и смокините. По това време се появяват и ябълките петровки. Доматите и краставиците пък са безспорните лидери сред зеленчуците. За съжаление обаче на българския пазар те все повече се внасят от страни, където не се отглеждат при естествени условия. През лятото е добре да се ядат и по-леки меса като рибата и пилешкото, като хората със здравословни проблеми следва да консумират само бялото месо.

Есента дава морковите и тиквата

Безспорно рогът на изобилието на Балканите е есента. Тогава градините са пълни с чушки, патладжани, домати. Това е времето, когато всеки може да си набави и трайни зеленчуци, които да запази в естествени условия през зимата. Такива са зелето, ряпата, цвеклото, морковите, картофите. При плодовете сезонният избор е представен от дюлите, гроздето, ябълките, крушите и тиквата.

Свинското е запазената марка на зимата
През зимата човек не трябва да преустановява консумацията на зеленчуци и плодове. Хубаво е да не са от консерва, а замразени или съхранени на хладно място - така запазват най-добре вкусовите си качества. Но все пак в този сезон особено подходящи са по-тежките меса като свинското, както и яйцата и млечните продукти. Така организмът се запасява и се предпазва от ниските температури.

Мария Димитрова за сп. "Меню"

** Материалът е подготвен съдействието на доц. Донка Байкова, един от водещите национални консултанти по хранене у нас.