Крушата е добре позната на човека още от древни времена. Най-обширно изучаване на нейните видове, разпространение и лечебни качества в научен труд дава Плиний Стари през Втори век пр.н.е.

Пътят на крушата започва от Хималаите, минава през Балканския полуостров и стига до Франция и Белгия. Сега само в Европа се отглеждат 5000 сорта круши, които се различават по форма и цвят, по сочност и сладост, по вкус и аромат, по време на зреене и по трайност. 

У нас крушата е разпространена основно в три сорта: лятна, есенна и зимна. А най-прочути са масловките, белгийските, американските и френските подразновидности. Крушите се ядат в прясно състояние, но от тях се приготвят и вкусни компоти, мармалади и най-вече плодови салати.

Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните й свойства се проявяват при запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита.

Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове - летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха и освежават организма. 

Как да изберем и съхраним крушите?
Крушата е нежен плод и веднъж откъсне ли се, може да потъмнее и да се развали бързо. Зимните круши са изключение. Този плод е траен, подобно на ябълките.

При нарязване крушите започват да се окисляват и бързо да потъмняват, затова ги консумирайте веднага.

Добра комбинация са в плодова салата, заедно с ябълки, портокали, мандарини и банан.