Шекспир е бил прав, че розмаринът подобрява паметта. Британски учени установиха за първи път, че есенция от билката, помирисана предварително, помага на хората да си спомнят да свършат определени неща. Изследването им е посочено от БГНЕС.
Розмаринът помага на пациентите да си вземат лекарството навреме и дори напомня на забраванковците да пуснат картичка за рожден ден. Поредица от изследвания установили, че есенцията от розмарин увеличава шансовете на хората да си спомнят да направят определени неща в бъдеще с 60-75% спрямо тези, които не са помирисали есенцията.
Други изследвания открили, че есенцията увеличава бдителността и засилва дългосрочната памет. От дълго време розмаринът е свързван с паметта, като най-известната литературна реплика в тази връзка е диалогът между Хамлет и Офелия, когато тя му казва: "Ето розмарин, който е за спомен – моля ти се, мили, помни ме!".
Той се използва в съвременната билкова медицина като обезболяващо, както и против мигрена и храносмилателни проблеми.
Екип от психолози от университета Нортумбрия в Нюкасъл, изследвали есенция от розмарин. Д-р Марк Мос, който ще представи резултатите на днешната конференция на Британското психологическо дружество, заяви, че ползата от аромата станала ясна чрез научно изследване.
"Искахме да надградим наше предишно проучване, което показа, че ароматът на розмарин подобрява дългосрочната памет и смятането на ум. В сегашното изследване ние се съсредоточихме върху проспективната памет, включваща умение да си спомняме за събития, които ще се случат в бъдещето, и да свършим определени задачи в определено време.
Това е от съществено значение за ежедневното функциониране, например, когато някой трябва да си спомни да пусне картичка за рожден ден или да си вземе лекарството в дадено време", заяви изследователят.
Есенция от розмарин била разпръсната в тестова стая пет минути преди участниците в изследването да влязат в нея. Общо 66 души взели участие в проучването и били насочени на случаен принцип или към напоена с аромата на розмарин стая или към стая без никакъв аромат. Участниците във всяка стая попълнили тест, който трябвало да определи функционирането на проспективната им памет.
Това включвало скриването на предмети, които участниците трябвало да намерят в края на теста, и инструктирането им да предадат определен предмет на изследователя в определено време. Всички задачи трябвало да се изпълнят без бързане, но ако задачата не се изпълнела, се използвали различни степени на подкана. Колкото повече били подканите, толкова по-нисък бил резултатът.
Доброволците, всички здрави хора, попълнили въпросници и за настроението си. От участниците била взета кръв, която била анализирана, за да се установи дали представянето им и промените в настроението им след излагането на аромата на розмарин, е свързано с концентрацията на веществото 1,8-cineole, което присъства в кръвта.
То се среща и в есенцията от розмарин и преди време беше установено, че действа като биохимическа система, която засилва паметта. Резултатите показали, че участниците в розмариновата стая се справили по-добре със задачите за проспективна памет, отколкото участниците в стаята без аромат.
Изследването на кръвта установило значително по-големи количества от 1,8-cineole в плазмата при хората от розмариновата стая, което означава, че подушването на аромата засилва концентрацията на веществото.
