Ако отхапете парче плод, който прилича на странен оранжев домат и устните ви изтръпнат, а в устата си усетите горчив вкус, значи се чувствате точно като ранните заселници в Северна Америка, които са опитали да сдъвчат неузрял плод на райска ябълка.
Тогава европейците решили, че е негоден за консумация, докато местните индиански племена не им казали, че "оранжевият домат" трябва да бъде оставен до първия лед. Заселниците помислили, че мразовитото време ще подобри вкуса на стипцавия плод, но всъщност индианците искали да им кажат, че трябва да се остави на дървото до първата слана през октомври-ноември, т.е. до настъпване на мразовития сезон.
По време на зреенето плодът има тръпчив вкус, поради високото съдържание на танин. При достигане на пълна зрялост обаче танинът изчезва напълно и по вкусови качества и консистенция райската ябълка напомня за кайсия.
Дивата северноамериканската райска ябълка имала формата на грозд и коренно се отличава от познатия ни днес оранжев плод. Родината на култивираната райска ябълка, наречена още "храна на боговете", е Западна Япония и Китай.
В България екзотичният плод започва да се отглежда едва през 1935 – 1940 г. Днес се среща по Черноморието, в Пловдивско, Сливенско, Сандански и Петрич. Дървото достига до 8 -12 м. височина, цъфти през късна пролет – месец май и започва да плододава след 3-4 година.
Сочният оранжев плод е богат на желязо, фосфор, калций, магнезий и мед. Съдържа и пектинови вещества и витамини А, С, РЕ, В1 и В2. В миналото е била използвана за лечение на скорбут, но в съвремието се акцентира на тонизиращите ѝ свойства. Тя повишава апетита и работоспособността и същевременно успокоява нервната система.
Полезна е и за лечението на кашлица и настинки, причинени от заседнал секрет в горните дихателни пътища, но за целта се използва отвара от обвивката на плодовете.
Днес по света съществуват 500 сорта райска ябълка, но най-разпространен (включително у нас) е японският вариант. Освен нея и северноамериканската ѝ братовчедка, се отглеждат също филипинската разновидност, наречена маболо, както и мексиканската черна райска ябълка сапоте.
"Храната на боговете" се консумира обикновено в суров вид след достигане на пълна зрялост. С добавен лимонов сок или сметана и захар райската ябълка е чудесна съставка в разнообразни плодови салати. Меката ѝ част може да се пюрира и да се смеси с кисело мляко или сладолед.
В някои страни от "оранжевия домат" се произвежда вино и бира, а в Япония се използва за приготвянето на саке.
Предлагаме ви Edna лесна кулинарна рецепта с участието на главната героиня в текста, а именно райската ябълка.
Печени райски ябълки
Продукти: 12 райски ябълки, 250 гр. захар, 2 яйца, 1 ч.ч. течна сметана, 1 лимон, ванилия и пудра захар.
Начин на приготвяне: Узрелите ябълки се почистват от семките и се издълбават, а вътрешността се пюрира. Яйцата се разбиват със захарта на пяна, добавят се сметаната, сокът на лимона и настърганата му кора. Разбъркват се с пюрето от ябълка и се пълнят издълбаните плодове. Нареждат се в тавичка и се пекат до леко порозовяване. Поднасят се, поръсени с пудра захар.
