За проф. Божидар Попов няма тайни в областта на храненето. Нещо повече, той е експерт с дългогодишен опит във физиологията на храносмилането и усвояемостта на храната, алтернативното хранене, хранителната профилактика на сърдечно-съдовите заболявания и хигиенно-екологичните аспекти на здравето.

От 1999 г. е председател на Българското научно дружество по хранене и диететика и ръководител на катедра "Медицинска екология и хранене" към Медицинския факултет в град София.

До неговото вещо мнение се допитват и редица международни организации, сред които Европейското научно дружество по затлъстяване, Федерацията на европейските научни дружества по хранене (FENS), Европейската академия по хранене (EANS), Международният съюз на нутриционистите (IUNS) и др.

Благодарни сме, че ни отдели време в натоварената си програма, за да сподели специално за Вас - аудиторията на Edna, важни подробности за големите Великденски пости.

- За да влезем в темата за постите, кои са най-големите митове и легенди, с който сте се сблъсквали по-време на практиката си?
- Безспорно е мит, че ако се подложиш на 42-дневен ограничителен режим, се пречистваш духовно и телесно. Да издържиш на изкушенията, които ти предлага животът, не е начин да покажеш вярата си. Много хора го правят, яхнали вълната на модерното и показността, а не с чиста убеденост. Няма начин направените прегрешения, било то в семейството или в обществото, да бъдат опростени, подлагайки се на пост. Много хора спазват постите, търсейки някаква полезност – да се редуцира теглото или да се разтовари организмът са сред честите мотиви.

- Как действат постите на организма?
- Строгите пости, които изключват изцяло храна с животински произход, реално носят и по-ниски калории, по-малко енергия и практически редуцират теглото, но трябва да е ясно на каква цена. Като изключим животинските продукти от менюто си, лишаваме организма от много важни есенциални съставки.

Имам впечатления, че по-често хора над средната възраст се подлагат на строг пост, но именно те са по-уязвими, защото всеки възрастен човек има поне едно или повече заболявания. При хронично заболяване много лесно може да бъде нарушено равновесието в организма. Трябва да си даваме сметка, че съществува голям риск от изостряне на хроничните ни проблеми.

- Могат ли постите да бъдат превенция на някои заболявания?
- При здрави хора постите наистина водят до телесно пречистване, тъй като растителните продукти внасят важни хранителни вещества, които при смесено хранене не достигат на организма. Например самите съставки на растителните продукти са много подходящи за хора с повишен холестерол, повишено артериално налягане, бъбречни или жлъчни оплаквания. Доказано е, че сред вегетарианците по-рядко се срещат някои форми на рак на дебелото черво и на гърдата, случаи на наднормено тегло и затлъстяване.

Трябва, обаче, да разграничим ясно хората, които не консумират само месо и риба, но не се лишават от мляко, млечни изделия и яйца, защото при тях риск за здравето въобще не съществува. Човек може да изключи месото от трапезата си с месеци, дори години, но да компенсира менюто си с други животински продукти.

- Какво е добре да включим в постното си меню?
- За строгите пости ние специалистите съветваме всеки ден да присъстват представители на бобовите (варивата) - фасул, леща, грах, соя, тъй като белтъчният им състав до известна степен доближава състава на животинските продукти. Фасулът има статут на национална храна и може да бъде консумиран под най-различни форми - салати, супи, яхнии. Животинските продукти се заместват добре също от грах и соя.

В никакъв случай деца, подрастващи, бременни жени и възрастни хора със заболявания не трябва да бъдат подлагани на такива принудителни пости. Достатъчно е човек да пости и само една седмица - пак е някаква форма на духовно и телесно пречистване.

- Мъжете или жените са по-склонни да постят?
- Определено жените! Правят го с различна мотивация. Понякога просто по вълната на модерното, но съм сигурен, че ако човек търси показност в постенето, не е достатъчно убеден  в това, което прави.

- В постното меню влизат много зеленчуци. Има ли повод за притеснение от генно модифицираните храни (ГМО)?
- Принципно приехме една рестриктивна мярка за ГМО храните, приета и от Европейската комисия. Ако има такива храни, това обезателно трябва да бъде отразено на етикета и хората задължително да бъдат информирани, за да получат правото си на избор - дали да купят продукта и да го използват за храна.

Освен бобовите за които стана дума, останалите три групи растителни продукти подходящи за такъв хранителен режим са зеленчуците, плодовете и зърнените изделия. Те задължително трябва да присъстват под някаква форма, най-добре пълнозърнести, защото благодарение на фибрите в тях се стига до по-детайлно изчистване на организма от метаболитни смущения. Асортиментът от зърнени изделия е най-широк - освен вредните сладкиши, мюслито например е една много подходяща закуска с кисело мляко.

- Кои са най-честите грешки, които българите допускат на трапезата си?
- Българинът определено подценява закуската. Закуската трябва да бъде задължителна. На закуска човек може да си позволи да хапне, без да се страхува, че това, което приема ще му навреди или наруши баланса на телесното тегло. Другата основна грешка е вечерното късно хранене, което масово практикуваме – сядаме на масата и започваме безконтролно приемане на храна, често обилно полято с алкохол. Особено опасно е когато човек след преяждане, ляга да спи и поетата и неусвоена храна уврежда организма. Остава непреработена и вместо полза, нанася сериозни вреди – на съдовете, на черния дроб. Повтаряната да болка истината е - 4-5 кратно хранене, тоест практиката често и по-малко, като последното хранене за деня трябва да е най-малко 2 часа преди лягане. Закуската трябва да е около 25-30% , обядът да бъде около 40%, една допълнителна закуска 10% и вечерята не повече от 20% от общия прием на храна за деня.

- Какво мислите за приемането на течности, за тези прословути 8 чаши вода на ден?
- Европейската комисия в последния си доклад препоръча най-малко два литра вода за жените и 2,5 литра за мъжете. Течностите помагат на организма да се очисти от някои метаболитни остатъци, които не са му необходими, а докато са в организма, увреждат клетките и водят до по-бързо остаряване. Тук говорим за т.нар. свободни радикали и затова е добре да приемаме храна, която съдържа антиоксиданти и подпомага правилното функциониране на организма и отделните системи.

- Как е най-подходящо да се захраним след пости?
- Не трябва да се приемат еднократно големи количества храна. Да подчертаем, че когато човек реши да спазва пост, е задължителна консултация със семеен лекар, защото той най-добре знае какви заболявания има пациентът и може да прецени адекватно как би се отразило евентуално постене.

- След каква възраст е безопасно да подлагаме децата на пост?
- Децата и подрастващите категорично не трябва да постят. Особено момиченцата! Един дълготраен пост се оказва много неблагоприятен заради риск от анемии. В растителните продукти липсва витамин B₁₂, желязо, мед, цинк, които са сред основните фактори за поддържане на кръвния статус и се съдържат главно в месото, рибата, яйцата. В растителните продукти, ако изобщо ги има, те са почти неусвоими. Минералните вещества и витамин В₁₂ са много важен фактор при момиченцата, най-вече в тийнейджърска възраст. Науката е доказала, че при тях може да се стигне до генетични увреждания, които да подложат на риск бъдещото поколение на това момиче.