Едва ли не сте чували за подправката кориандър, а може би присъства и в кухнята ви. От E-kulinari.com ни представят малка история на това растение.
Предполага се, че кориандърът идва от Средна Азия и Южна Европа, но е познат от хилядолетия и в Азия и Ориента.
Среща се в диво състояние в Египет и Судан. Той се споменава в древни санскритски писмени източници, доказващи употребата му като подправка преди повече от 5000 години.
Семена от кориандър са открити в египетските пирамиди. Споменава се в "Изход" (втората книга на Стария завет), където цветът на “манната” се сравнява с кориандъра: "Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед".
В Британия го пренасят римляните, които го използвали в кулинарията и медицината. И той започнал широко да се използва в английската кухня по времето на Ренесанса, подобно на останалите екзотични подправки.
Според други източници гърците са познавали растението като любовно биле и афродизиак. Диоскорид - гръцки лекар и автор на редица книги за лечебните свойства на растенията, вярва, че употребата му повишава мъжката потентност. Основателят на научната медицина Хипократ го предписвал като медикамент, но също така е препоръчвал с него да се ароматизират вината, с което значително се увеличавал полезният им ефект.
В прясно състояние растението и плодовете му имат доста неприятна миризма на дървеници. Затова в някои страни го наричат още дървеничи копър. На нея се дължи и названието кориандър, употребено за първи път от гръцкия автор Плиний. Гръцката дума koriannon, която означава дървеница, по-късно е пренесена в латинския, а оттам и във всички западноевропейски езици.
Поради тази миризма семената на кориандъра не се употребяват в неузряло състояние. След това те стават светлокафяви и добиват приятен сладък и пикантен аромат.
Плодовете и етеричното масло на кориандъра стимулират отделянето на секреция в стомаха, червата, жлъчката и белите дробове. Влияят благотворно на кръвоносните съдове и имат противомикробно действие. Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, диария, кашлица, задух, повръщане, бронхит.
Външно билката се използва за налагане при различни възпаления, циреи, гнойни рани, както и при ревматизъм и болки в ставите. Във фармацевтиката семената се използват за подобряване вкуса на лекарствата. От кориандъра се добива олеинова киселина, която се използва в текстилната и полиграфическата промишленост.
В кулинарията се използват плодовете и листата на растенията. В Индия и арабските страни листата са толкова разпространена подправка, колкото е магданозът в Европа. На тях се дължи характерния аромат на различни месни и зеленчукови блюда. Зелените листа на кориандъра са традиционна съставка на мексиканската и перуанската кухня за подправяне на супи, салати и месни ястия.
В кухнята на европейските народи се използват листата на кориандъра като добавка към различни маринати, в комбинация с бахар, дафинов лист и карамфил. Използват се в ястия и консерви от овнешко и свинско месо, като се комбинират с лук, чесън, черен пипер и риган.
Смлените семена са основна съставка на всички видове къри. Със смлян кориандър се ароматизират и сладкиши, меденки и др. В северна Европа кориандърът се използва за ароматизиране на ликьори.
Семената на кориандъра обикновено се използват едро смляни или на прах в зависимост от ястието. Най-добре е да се купува на зърна и след това да се смила непосредствено преди употреба. Смленият кориандър бързо губи аромата си и трябва да се съхранява в нрепрозрачен херметически затварящ се съд.
Целите зърна могат да се съхраняват продължително време. Ароматът им се усилва, ако бъдат леко запечени преди употреба.
Зелените листа на кориандъра могат да бъдат нарязани или смлени преди употреба. Те загубват голяма част от аромата си след изсушаване. Поради тази причина е подходящо да се замразят нарязани в торбичка или подходящ съд.
Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е едногодишно тревисто растение от сем. сенникоцветни с кухо в горната си част разклонено стебло, достигащо до 50-80 см. височина. Долните листа са с дълги дръжки, едри с овална форма. Горните са пересто нарязани на тесни заострени дялове. Цветовете са бели, събрани в сложни сенници. Плодовете са кълбести, жълтеникави с характерна приятна миризма. Цъфти през юни – август.
