Носталгията по миналото (особено по социалистическото) е нещо, което не разбирам и категорично отхвърлям, но не мога да не си спомням, че вкусът на тогавашните домати никога не се е обсъждал – той беше неизменно прекрасен и българите бяхме благословени с него.
А сега всички знаем как е – едва ли не мистичната поява на вкусен и ароматен домат е повод за дълги разговори, анализи и много въпроси. Потърсих отговори на мястото, където се раждат българските сортове домати – в Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив. Защо там? Защото институтът работи от 1930 г., защото тук акад. Христо Даскалов е създал първия в света хибриден сорт домати и защото научната и практическата дейност тук не спират независимо от всички проблеми и трудности.
Срещам се с доц. д-р Валентина Петкова, ръководител на отдел "Селекция, сортоподдържане и интродукция", доц. д-р Даниела Ганева, селекционер на домати, и проф. д-р Галина Певичарова, ръководител на лаборатория по качество. В разговора ни очаквано се появява научен термин, който е добре да бъде обяснен - хетерозисните сортове са тези, които познаваме като хибридни.
От семената на растенията от тези сортове се развиват растения с други характеристики и затова те не могат да се използват за производство – това е основният недостатък на тези т.нар. F1 хибриди. За да си го представите по-лесно: ако вземете семената от домат, който е F1 хибрид, от тях няма да се родят същите домати. Предимството е, че хетерозисните сортове са продукт на целенасочена селекция, чиято цел е да се справя с неблагоприятни условия, различни болести, както и да подобрява качеството на продукцията.
Важен е въпросът и с патентоването на тези сортове, което защитава интелектуалните постижения на научните организации и подобрява финансовото им положение, защото, за да се произвеждат тези семена от външни производители, са необходими лицензионни документи. В случая с българските сортове домати тези такси не влияят твърде много на цената, която трябва да заплати селскостопанският производител. Вярно е, че приемливата цена е резултат на малките мащаби на производство, но най-вече на това, че за създаването на доматени насаждения е нужно много малко количество семена.
Разбира се, в института са разработени и директни сортове домати, от чиито семена покълват растения, идентични с родителските. Пловдивска каротина е един от тях и има забележителни качества – направеният от него сок не се нуждае от никакви консерванти, за да бъде съхранен, защото естественото количество на витамин С, както и на антиоксидантите β-каротен и ликопен в плодовете е много високо.
Другите предимства на тези средни по размери домати с тънка оранжева ципа и червена сърцевина са типичният аромат и балансираното съдържание на захари и киселини, които осигуряват добрия вкус. Този сорт е все още крайно непопулярен и доста нетипичен за българската представа за домат, но със сигурност е достоен резултат от десетилетната селекционна работа в института.
Има ли всъщност единно българско виждане за идеалния домат? Едва ли, защото според доц. д-р Петкова за годините, през които работи в института, предпочитанията между средни и много едри сортове непрекъснато се сменят. Но пък проф. д-р Певичарова описва доматения образ, който без съмнение ще допадне на всеки: сочен, но не воднист, месест, с тънка ципа, с типичен аромат без т.нар. диви тонове на трева и дървесина, с много интензивен вкус – сладък и свеж, т.е. с голямо съдържание на захари и киселини. Как се постига това – първо с подходящия сорт и след това с правилно отглеждане.
Без слънце и достатъчно поливане, каквито и качествени характеристики да са осигурили селекционерите, те няма да се изявят. Затова оранжерийните и полските домати много трудно могат да бъдат сравнявани.
Но за някои сортове и най-добрите условия не помагат. В стремежа си към устойчивост на транспортиране и съхранение през 90-те години на миналия век в света започват да се създават и масово да се засаждат домати, селектирани с внимание към гените rIn (инхибитор на зреенето) и nor (неузряващ), чиито плодове са твърди и могат да издържат седмици, без да се развалят, но поради изключително забавения метаболизъм не натрупват нито захари, нито киселини и остават без всякакъв вкус.
Количествата на полезните антиоксиданти също са незначителни. Въпреки това търсенето на подобни домати не е намаляло особено. В България в миналото също са разработени такива сортове, но поради липса на интерес не са се наложили.
Българските сортове домати всъщност са толкова много, че могат да задоволят всеки вкус и дори каприз. Защо тогава не можем да ги намерим на пазара? Основната причина е крайно стесненото производство на домати у нас. За последните две десетилетия площите със зеленчуци са намалели десетки пъти, а като се сетим за разрушените поливни съоръжения, става ясно, че масово произведени български полски домати за свежа консумация просто няма. Според доц. д-р Петкова за миниатюрните запазени площи все пак се предпочитат местните сортове.
Една от причините за липсата на български домати на пазара, а и за драстичното намаляване на производството, е евтиният внос от държави с добре субсидирано земеделие. Разбира се, тези домати няма как да са от родните сортове, с които бяхме свикнали в миналото.
Изчезването на българския домат не е свързан само с производството – крайните потребители, ние, сме не по-малко важна причина за наличието на червените пластмасови топчета по магазини и пазари. Ще си позволя малко краен призив – не купувайте домати извън сезона им! Те не могат да бъдат нито вкусни, нито полезни и няма как да задоволят каквито и да е кулинарни желания!
Интересувайте се от произхода на доматите, които купувате – всеки търговец е длъжен да има документи, удостоверяващи откъде идва храната, която продава. Помолете да ви ги покажат и не обръщайте внимание на гнева на някои от тях – вероятно крият нещо.
Единствено потребителите, осъзнаващи, че да изискват възможно най-доброто за тях е правилно, могат да повлияят на нагласите на производителите и търговците. А какво е по-хубаво от сочен, плътен, уханен и вкусен роден домат?
от Людмил Хайдутов
