Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури.
От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още от древността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.
За родина на тази бобова култура се счита районът на град Йерихон, разположен на Западния бряг в Палестина.
Според археологическите сведения нахутът е бил използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.
През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните.
В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийски емигранти, пренесли го в субтропичните зони.
Състав на нахута
Нахутът съдържа лецитин, фосфор, калий, витамини В1, В2, В6, В9, C, РР, А, повече мазнини и белтъчини и по-малко аминокиселини.
В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества - протеин (19 г), въглехидрати (60 г) и мазнини (6 г), и следните минерали - калций (100 мг), желязо (6 мг), магнезий (115 мг), фосфор (366 мг), калий (875 мг), натрий (24 мг), цинк (3 мг), мед (0.8 мг), манган (2 мг) и селен (8 мг).
Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.
Видове нахут
Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”.
Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна.
Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини, се използват за храна за животни.
Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието "Кала чана".
Основно обаче има два вида леблебия - "Деси" и "Кабули", които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н.
Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико,Етиопия и Иран.
"Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.
Избор и съхранение на нахут
Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатан, в консерви. Без значение дали купувате сурова, или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизиран в буркани.
Ако закупувате суров нахут, разгледайте добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце.
Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахут може да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.
Готвене на нахут
Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафели). От него се приготвя брашно, което при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия.
От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и др.
Ползи от нахут
Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цвета на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавици. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв, както от древните египтяни, така и от арабите.
Вреди от нахут
Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенията и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя, от своя страна, е свързана с поява на подагра и отлагане на камъни в бъбреците.
Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми, е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.
