Вчера ви представихме някои от традиционните и най-популярни блюда в Сицилия (припомнете си ТУК), а днес ще ви разкажем за прочутите сицилиански вина.
Който си мисли, че модерният винен свят е окончателно подреден и парцелиран, греши и точно Сицилия е сред най-изразителните примери за това.
Нова звезда
Сицилия се появи като нова звезда на световната винена карта преди петнайсетина години, след като няколко от известните местни винарни като Корво, Таска д’ Алмерита, Планета, Дона Фугата и някои други показаха потенциала на острова в производството на качествени вина от местни и световни сортове. Успехът след това направи логичен и инвеститорския интерес на големи компании като Zonin и не само.
От няколко години вина от Сицилия, предимно от местни червени сортове, присъстват в 90-точковата зона на класациите във влиятелни винени медии като Wine Spectator и Wine Enthusiast. Самият Паркър в една своя прогноза за бъдещето на винения бранш в света от 2004 предрича интригуващо развитие на Южна Италия и по-специално на Сицилия към 2015. И трябва да се признае, че точно тази от дванайсетте точки в прогнозата му се е сбъднала.
В Северна и Централна Италия усилията да се наложи някакво райониране започват от края 60-те и през 70-те години на миналия век. В Сицилия процесът започва десетина години по-късно. Тук се прави около 20% от виното на Италия. Лозя има във всички краища на острова, като част от масивите са на необичайна надморска височина – над 900 м.
Сицилия DOC
В Сицилия има четиринадесет актуални DOC зони. На практика във всички части на острова може да се открият вина със специфични регионални характеристики. В източната част са зоните Етна, Сиракуза, Ното, Елоро и Витория. На запад следват Алкамо, Контеса Ентелина, Делия Ниволели, Ериче, Менфи, Монреале, Салапарута, Санта Маргерита ди Бериче и Шака.
Местните сортове
Освен благоприятните природни условия има още една причина, която се е оказала ключова за успеха на сицилианските вина. Това са местните сортове, и по-точно съвместяването на традиционни местни сортове с доказани по качество международни като шардоне, мерло, сира, совиньон блан и т.н.
Нека вметнем, че в Италия има официално регистрирани над 300 местни сорта грозде и голяма част от тях са типични за южната част от страната. Най-популярният от местните в Сицилия е неро д’Авола. Вината са много тъмни и плътни, с доста танини и характерни аромати на зрели костилкови плодове и горски плодове. Често имат и нюанс на черен шоколад.
Други типични за областта червени сортове са нерело маскалезе, нерело капучо, периконе, ночера и фрапато. Двете разновидности на нерело са твърде близки по характер и често се събират в купажи. Най-добрите вина са от вулканичните почви в лозята на Етна DOC зоната. Вината са плътни и танинови, с деликатно парфюмени носове на череша и листа от суха роза. Понякога ги сравняват с добрите образци бароло и някои бургундски.
Вината от периконе също са доста танинови, със землисти тонове и нюанси на горски плодове в аромата, добра киселинност и характерна горчивина във вкуса. Малко напомнят на барбера. Ночера, също изразително танинов сорт, се използва предимно в блендове. В аромата има черни костилкови плодове, кожа и подправки.
Вината от фрапато са с по-леко тяло, слабо танинови, с черешов цвят и напомнят на божоле. Тези сортове сравнително рядко се винифицират самостоятелно, по-често се допълват взаимно в купажи, понакога и в комбинация с някой от традиционните за Бордо сортове. Доказано успешна и често срещана е комбинацията на неро д’Авола със сира. Вината са топли, с плътно и обло тяло и с пикантни подправъчни тонове.
Преосмисляне на белите
Типичните местни бели сортове като индзолия, катарато, грило, кариканте и греканико в миналото са използвани предимно за производство на марсала. Преосмислянето на потенциала им в правенето на сухи вина е характерно за последните години. Сортът индзолия е слабо ароматен, но запазва добри кисeлини. Познат е също в Тоскана като ансоника, където вината имат характерен тон на орех. По-топлият климат дава акценти на мед и ядки.
Kатарато е най-разпространеният бял сорт на острова. Слабо ароматен, с характерни тонове на лимонова кора, ябълка и пресен бадем. Най-добрите вина са от DOC зоните Алкамо и Етна, но често се използва и в купажи. Сортът греканико, познат още като гарганега, е широко разпространен в цяла Италия и обикновено използван в купажи с требиано и шардоне.
Вината са със средно тяло, свежи и най-често с аромати на цитрус и ябълка. При по-топъл климат развиват тонове на тропически плод и екзотични подправки. Сортът грило също набира популярност през последните години. Вината са със средно тяло и с цитрусов аромат, най-често на лимон.
Кариканте също е стар местен сорт, характерен за източната част на острова. Най-добрите вина са от вулканичните почви около Етна. Характерни са ароматите на цитрус и етерични тонове на мента и анасон. Обикновено се използва в купажи с катарато.
