Наименованието на джинджифила идва от санскрит и означава "рогат", което е свързано с формата на джинджифиловия корен, разклоняваща се като рога. Това растение е известно на китайците и индийците още от древността и е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Арабските търговци пък дълго време държали в тайна местата, от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеч на юг, зад Червено море, на края на Земята, и че е строго охраняван от дракони.
Чак през XIII век знаменитият венецианец Марко Поло се запознава с това растение в Китай и по-късно го описва на европейците.
Джинджифилът има разнообразно приложение. Отначало коренът се е използвал само в медицината. С него знахарите се борели против стареенето и половата слабост. Легендата разказва, че португалците щедро хранели с джинджифил своите роби, за да повишат плодовитостта им.
Ароматът на джинджифила, който не е нито цитрусово растение, нито храст, напомня този на лимона и камфора, а пикантният му вкус пък е подобен с миризмата на белия пипер.
Като подправка се използва коренът на растението. Във всяка страна го прилагат по-различен начин: пресен, сушен, маринован, пържен, варен или задушен.
Пресният джинджифил има парещ вкус и лимонов мирис. В този си вид той е най-популярен в Азия. Там го настъргват или нарязват, после бива накиснат във вода за няколко часа и чак след това се добавя в ястията. Ако пресният джинджифил мине през топлинна обработка, се увеличава парещият му вкус.
В тайландската кухня смленият пресен джинджифил се добавя в кърито заедно с кокосово мляко. В Индонезия често се използват пасти (пюрета) на основата на пресни чили чушки и джинджифил за намазване на месата преди печене на скара. В горещия тропически климат на Индонезия, а също и в Хималаите се пие чай от резенчета пресен джинджифил.
В Индия и Шри Ланка джинджифилът се запържва за приготвяне на сосове към вегетариански и месни блюда. Тук нарязаният джинджифил се пържи заедно с чесън или лук, защото по този начин неговият остър и лютив вкус се смекчава и ароматът му се разгръща.
При китайската кухня джинджифилът се вари или пържи. Ястията, изискващи дълго варене, например супи, се подправят с големи резенчета джинджифил - така те отдават аромата си постепенно. Обратно при бързо запържване на накълцани на дребно продукти се прибавя нарязан на ситно или настърган джинджифил.
Сухият джинджифил се използва, когато не може да се намери пресен, но той съществено се различава от свежия по вкус и не може да бъде пълноценен негов заместител.
Китайците масово захаросват джинджифила - обелва се от кората, накисва се в хладна вода, а след това се вари в гъст захарен сироп. На територията на Англия и САЩ с джинджифилов екстракт варят бира, а в Югоизточна Азия варят сладка, мармалади и приготвят бонбони. Използва се също и за ароматизиране на компоти - особено от круши, при консервиране на тиква и краставички. Често с него се подправят сладкиши и курабийки.
Специалните немски коледни сладки се овкусяват с джинджифил. Корените се използват също така за приготвяне на сиропи и ликьори. Джинджифиловият сироп и бонбоните са прекрасна добавка към сладоледи и плодови салати.
