На Балканите всичко е общо. След толкова много исторически, културни и етнически преплитания никак не е чудно, че в различни части на полуострова човек намира едни и същи песни, ястия или обичаи.

Разбира се, всеки народ добавя по нещо от себе си и нерядко си присвоява за пред света авторските права над произведението. Затова въпросът за първообраза често изскача във връзка с най-различни теми и кулинарията не прави изключение. И така - коя е оригиналната мусака?

Световната готварска общност отдавна е приела мусаката за типично гръцко ястие и поп културата с пълна сила експлоатира този факт. До степен, че в анимационния филм "Херкулес" на "Дисни" бог Хадес твърди, че се е задавил не с какво да е, а именно с мусака.

Няма начин древните елини да са се радвали на вкусната комбинация от месо и зеленчуци просто защото самото ѝ наименование е с арабски произход и тя се е появила на гръцка територия доста по-късно от времето на Омир, макар и да не е ясно точно кога.

Думата мусака буквално означава "охладен" и в арабския свят под това име се подвизава салата от домати и патладжани, поднасяна като студено мезе. С други думи - ястие, която няма нищо общо с нашата си, балканска мусака. Това обаче е вярно само на пръв поглед - патладжаните и доматите са ключови съставки в гръцката и турската версия, докато у нас, в Румъния, Сърбия и Черна гора доматите са запазени, но са в компанията на картофи.

Ако съдим по използваните продукти, излиза, че кулинарната биография на мусаката е започнала доста късно - все пак нито доматите, нито картофите са били познати в Европа и Азия, преди корабите на Колумб да се озоват на бреговете на новия свят.

Дотук с историческата достоверност на анимационните филми.

Според авторитетни кулинарни източници и енциклопедии най-популярният вариант на мусака - гръцкият, представлява ястие от три слоя, наредени в следната последователност: резени патладжан, задушени в зехтин; накълцано агнешко месо, предварително запържено с лук, чесън, домати и подправки (сред които място намират риган, мащерка, бахар и дори канела); и заливка от сос бешамел със сирене или смес от яйца и кисело мляко.

Специфичното нареждане на пластове и заливката са елементите, по които турската разновидност се отличава от гръцката, макар че и това не е съвсем вярно - има турски рецепти, в които продуктите също се редят на три слоя, като последният се състои от нарязани на кръгчета домати.

Истината е, че мусаката е вдъхновила множество варианти, както по отношение на използваните зеленчуци (слагат се моркови, тиквички, чушки), така и при избора на месо - традиционното агнешко може да се замени с телешко, свинско и даже пилешко. Да не говорим, че може и да е напълно вегетарианска.