Тази любима за нашите географски ширини подправка е била отглеждана още във Вавилон като лечебно средство. Познавали са я и древните гърци и римляни, а в Европа идва на почит по времето на крал Карл Велики през IX век. По-голяма популярност обаче добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето, когато на трона е управлявала кралица Катерина Медичи.

Съществуват два вида копър. Този, който ние познаваме, достига 60 см и от него за консумация се използват стъблата и плодовете. Другият сорт, наречен флорентински, расте не повече от 20 см, а коренът му образува грудка, подобна при тази на целината.

В здравословно отношение копърът може да се похвали с богато съдържание на фолиева киселина (витамин В9), и витамините А, С и Е. Широко разпространено е и неговото успешно действие при лоша перисталтика и газове.

Също така този природен дар геройски се справя със свободните радикали (водещи до ракови заболявания) и понижава кръвното налягане. Той оказва възпиращ ефект и по отношение на намалената костна плътност, защото е основен източник на калций.

В народната медицина отварата от плода на копъра се използва при болестотворни процеси, засягащи жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.