Имало едно време вълшебен плод и всеки път, когато го разрязвали, той се превръщал в плеяда от звезди. Все още не сте се досетили за кое екзотично растение е тази приказка? Дами и господа, представям ви звездната карамбола.

Наричаме карамбола звезден плод поради неговата звездообразна форма по дължина. Всяко парченце от него е вкусна звездичка с леко кисел привкус. От тази необичайна негова форма идва и едно от имената му в английския език – starfruit (звезден плод).

Родината на екзотичния плод са Молукските острови, a в дивата природа се среща в горите на Индонезия. През последните години най-големите производители на култивирани сортове карамболa са Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините и американският щат Флорида.

Има два основни типа карамбола - с по-дребни плодове (много кисели, със силен аромат) и по-едри (с по-мек вкус и по-ниско съдържание на оксалова киселина, на която основно се дължи киселият вкус).

Карамбола е дърво с висящи клони, чиято височина достига от 5 до 12 м. Цветовете на плода, преди той да порасне и узрее, са малки, розови или лилаво-червени.

Обвивката на карамбола е годна за консумация. Плодовете  съдържат органични киселини (основно оксалова киселина), калций, фосфор, желязо, натрий, калий. Богати са на витамин С, бета-каротин, витамини В1, В2 и B5, което ги прави мощен антиоксидант.

Интересен факт е, че в Азия за медицински цели се използват неговите листа и цветове. Във Филипините сокът на карамболата често се използва за овкусяване. Цветовете също са с кисел вкус и се прибавят към салати на остров Ява или се приготвят под формата на различни консерви в Индия.

Узрелите плодове карамбола се консумират пресни. Понякога се добавят към салати, ястия с авокадо и морски дарове. В Китай с тях готвят риба, а на Малайския полуостров ги задушават със захар и карамфил, понякога и с ябълки. Зелените плодове могат да се мариноват като туршия или да се сварят заедно със скариди, както ги предпочитат в Тайланд.

Хората, страдащи от ентероколит, гастрит или язва трябва да са изключително предпазливи при консумация на карамбола поради наличието на големи количества оксалова киселина. Използването на кисели плодове в големи количества може да доведе до нарушаване на солевия метаболизъм на тялото и развитие на бъбречно заболяване.

Не е необходимо да белите кората на карамболата, а само да я почистите добре и да нарежете плода на резени. Зелените, все още неузрели добре, плодове на карамбола се осоляват и мариноват и също се използват в кулинарията, благодарение на неповторимия им кисел вкус. Карамболата е перфектен вариант за украса и декорация на плодова салата, мелба, торта или коктейл поради неповторимата си форма.

Идеалният за консумация звезден плод трябва да е с равномерен жълт цвят на кората и кафеникави ръбчета. Наситеното кафяво по ръбовете и оранжево по обвивката е показател за прекалено дълго съхраняване на плода и загуба на характерните вкус и аромат.

Ако кората има зеленикав оттенък, тогава вътрешната част е все още неузряла. В такъв случай по-добре оставете карамболата да узрее в домашни условия.

Любопитен факт е, че сокът от киселите плодове на карамболата, който съдържа оксалова киселина,  също така премахва петна от дрехите. Парченце карамбола полира продукти от мед и месинг.

Карамболата е мултифункционален плод, чийто положителни качества върху организма ни продължават да се доказват. В 100 g звезден плод се съдържат само 31 kcal и 2,8 g фибри, което показва, че е идеален за поддържане на здравословен, пълноценен и балансиран начин на живот.

Ако сте от хората, които са се срещали с вълшебния плод на щандовете през зимните месеци, но никога не са имали смелостта да го опитат, сега е моментът да тествате вкуса, наподобяващ комбинация от слива, ябълка и грозде.

Пробвайте и няма да съжалявате! Не се знае, може и да ви стане любим!