Въглехидратите в храните, които ядем, се състоят от захари, скорбяла и фибри. Най-добрите източници на въглехидрати са основно от растителен произход - плодове, зеленчуци, зърнени култури. Захарите и повечето видове скорбяла могат да бъдат преработени в храносмилателния тракт и да осигурят енергия на тялото, но устойчивите видове скорбяла и фибрите не могат да се усвоят, т.е. те не добавят калории към диетата ни, пише здраве.bg.
Дали въглехидратите се храносмилат или не - това не определя доколко са полезни. Независимо от този факт тези съединения играят важна роля за цялостното изхранване на организма и задължително следва да присъстват всеки ден в храната ни.
Плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни доставят въглехидрати в нашата диета. Тялото извлича четири калории енергия от всеки грам усвояеми въглехидрати, като използва калориите за енергия - за физическите дейности и за поддържането на физиологичните процеси в организма. При храносмилането захарите и скорбялата се разграждат до най-простата си форма, за да могат червата ни да ги абсорбират и оттам да преминат във всяка клетка, транспортирани от кръвта.
Захари и скорбяла
Най-простите захари са монозахаридите глюкоза и фруктоза. По-големите захарни молекули са съставени от един или повече монозахарида – например глюкоза, свързана с фруктоза, създава една молекула захароза. Тези по-големи захарни молекули могат да се състоят от разнообразни монозахариди, докато молекулите на скорбялата съдържат единствено големи, верижно свързани глюкозни молекули.
Съществува и един уникален вид скорбяла, наречен устойчив, който не може да се разгради и достига до дебелото черво, без да е усвоен. Някои недоузрели плодове, сушените бобови култури и готвените, а след това охладени нишестени храни като паста и ориз са богати именно на устойчива скорбяла.
Фибри
Диетичните фибри се делят на два вида: разтворими и неразтворими. Храносмилателният тракт не може да разгради нито един от тях на по-простата му форма, затова фибрите преминават през него несмлени. Разтворимите фибри, съставени от пектини или смола, абсорбират вода, докато преминават през червата. Подуват се и забавят усвояването на другите хранителни вещества. По този начин помагат за контрола на кръвната захар и нивото на холестерола.
Неразтворимите фибри, съставени от лигнин, целулоза или хемицелулоза, увеличават обема на изпражненията. Затова те са средство срещу запек (макар че консумацията на твърде много от тези фибри може да доведе до стомашен дискомфорт).
Добрият баланс на количеството консумирани всеки ден фибри може да ни предпази от заболявания като рак на дебелото черво.
Дали определен въглехидрат е усвояем от организма (т.е. храносмилаем) в крайна сметка зависи и от личната ни физиология.
Например, лактозата е съставена от една молекула глюкоза и една молекула галактоза. Ако в организма е налице недостиг на храносмилателния ензим лактаза, няма да сме в състояние да усвоим тази млечна захар, а наличието на лактоза в червата може да доведе до силен дискомфорт.
В подобни случаи симптомите като болки, газове, подуване и диария могат да се избегнат, като избягваме напълно консумацията на мляко или като приемаме хранителни добавки с лактаза.