Това е многогодишно растение от семейството на кръстоцветните. Въпреки че е широко разпространен у нас, не само като култивиран зеленчук, а и като бурен, хрянът се употребява сравнително малко.
За него се сещаме, когато дойде време да се слага кисело зеле за зимата или сме решили да приготвим телешко варено. А в хряна се съдържат много ценни съставки - калий, калций и витамин С в големи количества.
Още в най-дълбока древност той е бил използван при лечение на стомашно-чревни заболявания и при простуда. Корените му имат свойството да се борят с бактериите в организма.
Хрянът се бере в края на октомври, когато листата му започнат да пожълтяват. Съхранява се в хладни и проветриви помещения, където остава свеж няколко месеца.
Могат да се съхраняват заровени в пясък или настъргани на едро и смесени с оцет, сол, мед и малко олио. От тази каша се взима количество "на върха ножа" или малко повече, за да се подправи една порция. Лютивината му може да се смекчи с малко настъргана ябълка.
Корените на хряна се намират на пазара през цялата година. Когато купувате хрян, избирайте по дебелината. Тя трябва да е най-малко 4-6 см. Вътрешността на пресния корен е бяла и плътна.
Хрянът е чудесна подправка към месни супи и кебапи, прибавя се и към сосове за риба. С него се подправя майонеза за гарниране на варена риба, телешко варено, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране.
Придава специфичен аромат и е леко лютив. Прибавя се в ястията накрая, не се вари, защото губи аромата си.
Може да го използвате при консервиране на всякакви зеленчуци, като тогава се слага не само коренът, но и листата.
