Дълги години се е считало, че грейпфрутът е разновидност на помелото, докато през 1948 г. цитрусовите специалисти започват да твърдят, че той е случаен хибрид между помело и портокал.
Грейпфрутът е описан за първи път през 1750 г. от Грифит Хюджис, който го нарича "забранения плод" на Барбадос. През 1789 г. Патрик Браун съобщава, че този плод вирее в по-голямата част от Ямайка.
Популярното наименование грейпфрут всъщност се дължи на неправилното класифициране на плодовете, като разновидност на гроздето от английския ботаник Джон Лунан.
За търговски цели грейпфрут се отглежда главно в Ямайка и Тринидад, но скоро се разпространява и в Бразилия, Южна Америка и Израел. През 1945/46 г. Съединените щати, и основно Флорида, произвеждат рекордните 2 285 000 тона грейпфрут. Други страни, заели се с производството на грейпфрут, са Мексико, Аржентина, Кипър, Мароко, както и някои райони на Южна Америка.
Състав на грейпфрут
100 гр. грейпфрут съдържат 34-46 калории и 0.5-1.0 гр. протеини. 100 гр. сок от грейпфрут от своя страна съдържа 37-42 калории и 0.4-0.5 гр. протеини.
Грейпфрутът също е богат на калций, фосфор, желязо и витамин А. В грейпфрута се съдържа голямо количество витамин С, витамин В9, магнезий, калий, ликопен (важен антиоксидант). Ако се яде с белите ципи, грейпфрутът е чудесен източник на пектинови фибри.
Видове грейпфрут
Дънкан - плодът е кръгъл с много светло жълта кора, силно ароматен, много сочен, с много на брой семена. Отглежда се за търговски цели в Индия.
Фостър - плодът е със сплесната форма, средно-голям, кората е светло жълта, но зачервена на места, гладка, вътрешността също е розова, с добро качество, въпреки многобройните семена. Не е много популярен и се отглежда във Флорида, Тексас, Аризона и Индия.
Марш - водещият сорт грейпфрут, отглеждан във Флорида, Калифорния, Тексас, Аризона, Южна Америка, Австралия, Южна Африка, Израел и Индия.
„Оробланко” - кръстоска между грейпфрут и помело, направен през 1958 г.
Парадайз Невъл - плодовете са сплеснати и по-малки, отколкото на типичен грейпфрут. Отглежда се близо до Флорида.
„Ред блаш” – тук са включени всички видове червени грейпфрути.
Грейпфрутът вирее при топъл субтропичен климат. Температурните различия влияят върху продължителността на периода - от цъфтежа до зрялост на плодовете. Влажността на климата допринася за дебелината на кората, като при сух климат кората е дебела и груба.
Избор и съхранение на грейпфрут
Цветът на грейпфрута може да бъде силно подвеждащ. Червеният отвътре плод невинаги означава узрял добре плод. По-важен критерий е блясъкът - дали кората отразява светлината, или цветът е с матов оттенък. Купувайте тежки за размера си плодове, които се поддават съвсем леко на натиск. Избягвайте меките плодове с нарушена цялост.
Грейпфрутът се съхранява при около 18° С за около една седмица или в отделение за плодове в хладилник за 2 или 3 седмици. Както плодът, така и сокът от него подлежат на замразяване.
Грейпфрут в кулинарията
Грейпфрутът се консумира както в сурово състояние, понякога леко подсладен, така и преминал през топлинна обработка. Често се използва за направата на плодови сладкиши, плодови салати, желатин и пудинг. Грейпфрутът също често се консервира в сироп. В Австралия се използва за мармалад и желе.
Сокът от грейпфрут се предлага като напитка - пресен, консервиран, на прах, концентриран или замразен. От него може да се направи отличен оцет или вино, при внимателно ферментиране.
Ползи от грейпфрут
Кората на грейпфрута е захаросана и е важен източник на пектин за запазването на други плодове. Маслото от кората, изцедено или дестилирано, често се използва за аромат на безалкохолни напитки. Основната съставка в това масло е нукатон, която добавена в сок от грейпфрут на прах, засилва аромата на разтворения сок. Нарингинът, извлечен от вътрешната кора на грейпфрута, се използва за придаване горчив вкус на тоник напитките, горчивия шоколад и някои видове сладолед.
Маслото от грейпфрут е тъмно и много горчиво, но при рафиниране придобива бледо-жълт цвят, мек и много приличащ на маслиновото масло вкус и има същата употреба.
Грейпфрутът е полезен за сърдечно-съдова система - той подпомага отстраняването на старите червени кръвни клетки. Сокът от грейпфрут елиминира запек, подобрява храносмилането, като усилва отделянето на стомашни сокове. Чрез галактуроновата киселина и пектина, които се съдържат в грейпфрута, се намалява холестерола.
Чаша сок от грейпфрут подобрява съня, успокоява нервите и премахва безсънието.
Вреди от грейпфрут
Хора, които страдат от алергии към цитрусовите плодове, почти задължително имат алергия и от грейпфрут, поради което трябва да го избягват. Негативен ефект на грейпфрута е и свойството да намалява действието на около 50 вида лекарства. Това се получава поради факта, че сокът от грейпфрут унищожава действието на специфичен ензим, отговорен за разграждането и усвояването на тези лекарства.
Когато се получи това, концентрацията на определеното лекарство в кръвта нараства, което може да доведе до редица токсични ефекти. Сред лекарствата, чието действие се променя от цитрусовия плод, са предназначените за сърдечно-съдови проблеми, хипертония, астма, алергии, кръвосъсирване, кашлица, инфекции, висок холестерол.
Смята се, че грейпфрутът намалява действието на противозачатъчните медикаменти, което може да стане причина за нежелана бременност.
Прочетете още:
Да потиснем апетита с ароматерапия
Маски за лице за избелване и подмладяване
Верен помощник на всяка диета – грейпфрут
Салата от червено цвекло с грейпфрут и орехи