Французите си приписват авторството на лекото парено тесто или, както те го наричат pâte à choux, от което се получават пухкавите и въздушни еклери, профитероли и гужери.

То е смес от вода, сол, мазнина, брашно и яйца, а ролята на набухвател играе парата, която при приготвяне се образува заради високото съдържание на влага.

Едната версия за изобретяването му е, че е създадено още през ХVI век от италианеца Пантерели, един от готвачите на Катерина Медичи във Франция.

Антоан Карем пък го е усъвършенствал и превърнал в профитероли два века по-късно.

Но дали корените му са френски, италиански, иберийски или пък отомански съвсем не е ясно, понеже от същото тесто се приготвят както италианските дзеполе и испанските чурос, така и добре известните ни тулумби.

Предлагаме ви техниката за приготвяне на парено тесто, демонстрирана от шеф-готвач на сп. "Меню" Ивелина Иванова.

Може да се разбърква на ръка с дървена лъжица или на ниски обороти с миксера с приставката за тесто. Всяко яйце (или порция разбити яйца) се добавя, след като предишното се е абсорбирало напълно.

Пареното тесто за печене (еклери, профитероли и др.) е гладко и лъскаво. Ако се вдигне с дървена шпатула, се задържа 2-3 сек. и после пада на ленти.

Тестото за пържене (тулумби, понички и др.) е по-гъсто и тежко, защото се приготвя с по-малко яйца.

Ако пареното тесто се пече, шприцова се горещо и се оставя да се охлади до стайна температура преди печене.

Ако се пържи, първо се охлажда до стайна температура и тогава се шприцова направо в горещата мазнина.