Нашият читател Розалин Костов, който е фармацевт по образование и призвание, ни изпрати интересен и много полезен материал за формирането на средиземноморското хранене. Споделяме го с вас и ви предлагаме да прочетете целия увлекателен текст в следващите редове:
След започналото затопляне и отдръпването на скандинавския ледник преди 12 000 години, в природната среда на южна и югоизточна Европа започват процеси на драматични промени, свързани с появата на нови растения, животни и птици. Една част от ловците събирачи потеглят на север, следвайки своята основна храна - едрите диви животни, а друга част остават, изхранвайки се с лов на по дребен дивеч, риба и различни растения.
По същото време, племената обитаващи земите на т. н. "Плодороден полумесец" - поречието на реките Тигър и Ефрат и на територията на Обетованата земя до делтата на Нил, преминават от номадски към уседнал начин на живот. Те се възползват от този климатичен и плодороден оазис и започват да се изхранват, като отглеждат различни диворастящи ядливи растения, а също и да опитомяват някои диви животни - говеда, овце, кози и свине.
През следващите две хилядолетия хората успяват да постигнат по-голяма сигурност за живота си - те са се научили да отглеждат лимец, ечемик, ръж, нахут, леща, бакла, маслини, орехи, бадеми, лен, праз, лук,чесън, бамя, смокини, пъпеши, дюли, фурми и др. Те добиват и умения да използват като подправки и за лечение редица билки, да добиват сол и да консервират плодове, зеленчуци, риба и месо чрез сушене, да приготвят хляб, булгур и други зърнени продукти и алкохолни напитки от тях, вино от грозде, да добиват зехтин, а също и пчелен мед и др.
Но важно значение за тяхното бъдещо оцеляване има придобитата мутация на гена, отговорен за продуцирането в червата на ензима лактаза и след приключването на кърмаческия период, което им осигурява възможност да се хранят през целия си живот с мляко и млечни продукти, получавани от отглежданите животни. За новите си нужди хората усъвършенстват каменните си сечива и създават нови от камък и кости, както и започват да изработват различни глинени съдове за приготвянето и съхраняването на храната си.
През този дълъг хилядолетен период окончателно приключва и формирането на новия етап от развитието на хората, живеещи по тези места, а именно юношеството, което продължава 5-6 години, когато децата успешно израстват, укрепват и успяват да усвоят нужните им нови знания и умения за бъдещия си живот. Така се слага началото на Новокаменната епоха в развитието на човечеството, свързана с протичането на Неолитната революция, характеризираща се с уседнал начин на живот и с развитие на земеделието, осигуряващо нов начин на хранене, повишена
физическа активност и социализация на хората.
Нарастването на населението и ограничените териториални възможности за изхранването му, стимулират миграцията към земите на Балканския полуостров. Първите заселници населяват средиземноморските земи, а по-късно и териториите,в които ние живеем сега.Съобразно климатичните различия те пренасят и станалите вече традиционни за тях земеделски култури,като допълват храненето си и с нови местни растения и плодове- например къпини, малини, боровинки, гъби и др.
Последвалите през вековете миграционни вълни пренасят просото, елдата,овеса, краставиците, зелето, карфиола, броколите, салатата, патладжана, сливите, прасковите, ябълките, крушите, цитрусовите плодове, ядки и др. Откриването на млечно киселата ферментация осигурява на заселниците нови млечни храни и възможности за консервиране на плодове и зеленчуци, което оказва положително въздействие върху физическото и умственото им здраве.
Всичко това постепенно формира традициите на един здравословен активен начин на живот и на хранене сред населението, живеещо и по южното средиземноморско крайбрежие на Европа, както и по северните брегове на Африка, въпреки някои разлики в отсъствието или присъствието на определени храни.
Хората активно са търгували, за да си набавят липсващите им храни - например вино, мед и сушени гъби, а срещу тях са вземали зехтин, маслини и цитруси и др. Така постепенно се изгражда един устойчив и здравословен начин на хранене на заселниците на новите земи, които ежедневно консумират различни пълнозърнести тестени и зърнени храни, пресни или щадящо преработени зеленчуци и плодове, бобови храни, ядки и семена, зехтин и маслини и различни млечни храни. Яйцата и рибата присъстват на трапезата 2-3 пъти седмично, а птичето месо 1-2 пъти.
Червеното вино в малки количества (около 1 чаша) се приема като божествена храна и се пие ежедневно по време на храненията. Месо от дивеч или от домашни животни се хапва 1-2 пъти месечно. Пренесените след откриването на Америка картофи, домати, тикви, чушки, царевица и др., допълват успешно менюто на хората.
Този начин на хранене, осигуряващ здраве, жизненост и дълголетие, продължава до началото на ХХ век, когато започва цялостната му промяна с консумацията на индустриално произведените храни, чиито пагубни за здравето последици засягат, както хората от Средиземноморието, така и нас, които сме били известни като народ на дълголетници и столетници.
Добрата новина е, че с малко повече воля и усилия за нови нагласи и поведение можем да стъпим отново на пътя на хилядолетната традиция на храненето и доброто здраве.
Автор: Розалин Костов
