Открит от северноамериканските индианци и използван от тях за храна и лекарство, кленовият сироп е чудесен естествен подсладител.
Сладката течност с кехлибарен цвят се добива от захарния и черния клен, които растат в Северна Америка и чиито листа са станали символ на Канада.
Използват се и други видове клен, като червения и сребристия например, но гореспоменатите два вида съдържат най-много сладост в сока си. Добиването на сироп от кленовите дървета става чрез пробиване на отверстия, от които изтича и се събира сок с висока концентрация на вода.
За да се сгъсти, той се загрява и водата се изпарява. Кленовият сироп се състои предимно от захароза и в по-малки количества фруктоза и гликоза. Съдържа минерали, от които в по-големи количества присъстват магнезий, цинк, калий, калций и желязо.
Характерният му земен и лек карамелен вкус е любим на много хора и той, както и агавето, се използва като заместител на меда.
Изследвания показват, че кленовият сироп е добър стимулатор за имунната система, поддържа репродуктивното здраве при мъжете, има антиоксидантно и антибактериално действие.
Кленовият сироп се категоризира в два класа - А и C. Клас А е извлечен първи от кленовото дърво. Той е по-светъл и по-малко сладък, но затова пък в него има повече минерали и витамини. Подходящ е за директна консумация и се включва в диети за пречистване на организма.
Клас C се извлича след клас А. Той е с по-тъмен цвят, с подчертан вкус и по-сладък. Приложенията му в кулинарията са безбройни, като най-често се използва за подслаждане на напитки, за заливка на палачинки, тестени закуски, плодове или сладолед. Но е подходящ и за готвене и за десерти с термична обработка.
Поради високата цена на кленовия сироп в магазинната мрежа, се появяват евтини имитации, които могат да бъдат смесен кленов сироп с мед или с гликозо-фруктозен сироп, или изобщо да не съдържат кленов сироп, но на външен вид и аромат да го имитират добре. Ето затова освен цената за ориентир трябва и добре да четем етикетите върху опаковките.
От кленовия сироп се добива и кленова захар, но нейното производство намалява, след като започва масово производство на захар от захарна тръстика, която се добива по-лесно и е по-евтина.
И все пак може да се намери и у нас, предимно в биомагазините, като ми прави впечатление, че кленовата захар не е толкова сладка като тръстиковата, но запазва специфичния си аромат от кленовото дърво.
от Йоана Петрова за сп. "Меню"
