Родината му е Индия. Споменава се дори в древните санскритски текстове. Обича влажния и горещ климат на южна Индия, а в Тайланд, Лаос, Гватемала или Салвадор вирее на 1000-1500м надморска височина в региони с гъста растителност, необитаеми от хора, с мусонни валежи.
За индусите, както и за азиатците, той е символ на сигурност. За кардамона казват, че пази от горските духове и в Камбоджа се извършва ритуална церемония при започване на беритбата му.
Дали защото е братовчед на джинджифила или поради друга причина, но кардамомът е бил забранен от църквата в Средновековието. Във Ватикана се считало, че е много сладострастен за свещениците, които го дъвчели непрестанно.
Между другото, освен че е доказано благотворното му влияние при раздразнен стомах, при болки в гърлото (използва се за гаргара) или при мигрена (добавя се към чая), за него се говори, че когато се сложи да кипне в мляко с мед, лекува импотентност...
Зеленият или черният кардамом (белият е всъщност обезцветен зелен кардамом) представлява триделна шушулка, в която има между 10 и 40 зрънца, много твърди и лепкави и са червеникави до по-тъмни, почти черни. Черните се смятат за най-некачествени.
При разцепване с върха на нокът, шушулката се разтваря и зрънцата се показват. При загряване в сух тиган за няколко секунди, те изпускат силен аромат. Една-две шушулки ароматизират цялото ястие. Понякога дори не е нужно да се ронят зрънцата, само с едно цепване на шушулката оризът или виното поемат аромата на кардамома.
Самите шушулки не се ядат. Зрънцата са много твърди и ако се опитате да ги сдъвчете, в устата остава силен вкус на евкалипт.
В Индия кардамомът се използва като съставка на тяхното къри и гарам-масала, а също така е и ценна съставка при приговянето на чайовете, наричани "Йоги чай".
Интересно е, че на днешния ден в някои азиатски страни празнуват Международния ден на чая. Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството, търговията и популяризирането му.
Освен на билковите отвари, кардамонът придава необикновен вкус и на сладките ястия, например на индийския сладоледен крем и на ориенталската халва.
В скандинавските страни се използва в колбасарството и при приготвяне на маринована херинга. Черният кардамон ароматизира ястия с агнешко или патладжан, докато зеленият е по-подходящ да замени канелата в сладките неща - плодови салати, кремове, бисквити, сладоледи.
Арабите са силно пристрастени към този специфичен вкус, който добива кафето, ароматизирано със зелен кардамон. За индусите пък чаят с тази подправка е проява на изключителна изтънченост.
Кардамонът се продава по-често на шушулки, от колкото на прах. Самите шушулки трябва да са кръгли и с еднакъв цвят.
Кардамонът се съхранява в херметически затворена кутия, поставена в кухненски шкаф. Както повечето подправки, той не обича светлината, затова е добре да стои с шушулките.
