Английски: Anis, anise, Sweet Cumin
Испански: Anís, Matalahuga
Арабски: Yanisum
Анасонът е едногодишно растение от семейство сенникоцветни. Стъблото е високо 30-60 см, разклонено. Долните листа са цели, овално-бъбрековидни, назъбени. Средните листа са перести, с овални дялове и с дръжки, а горните - силно нарязани, почти седящи. Цветовете са дребни, бели, без чашка, събрани на дълги дръжки, образуващи сенник. Плодът е яйцевиден, сплескат отстрани, с тънки надлъжни ребра. Цялото растение издава характерна, приятна миризма. Цъфти през юни-юли.
Произходът му е неизвестен, но е познат още на древните египтяни, гърци, араби. Анасонът е една от най-старите известни на човечеството подправки използвана за кулинарни и медицински цели.
Има доказателства, че анасонът е използван в Египет през 1500 г. пр. н.е. Римляните са използвали подправени с анасон кейкове след употреба на тежки ястия и това се разпространява по цяла Европа от римските легиони. В Библията се споменава плащането на десятък с анасон. През 1305 година анасонът е изброен от крал Едуарт I като облагаемо лекарство и търговците, пристигащи в Лондон плащали данък, отиващ за ремонта на лондонския мост.
В диво състояние расте в различни части на земното кълбо. Отглежда се на големи пространства в Азия, цяла Европа, Индия, Чили, Япония и др. У нас се отглежда в южните части на страната.
Използват се зрелите плодчета на анасона. Жъне се, когато стъблото започне да пожълтява и семето добие сив цвят, а това става обикновено през месец август.
Ожънатите стъбла се навързват на тънки снопове, като се оставят още няколко дни за изсушаване и доузряване на плодчетата. После снопите се изчукват или овършават. Най-добри са плодчетата, които са без примеси и на цвят са светлозелено-сиви.
Зрелите плодчета са сравнително дребни, отстрани малко сплеснати, дълги 3-6 мм, широки 2-3 мм, окосмени, със силно ароматична миризма и сладникаво-парлив вкус. При напречен разрез се разкриват 15-30 каналчета с етерично масло.
Анасонът съдържа до 6% етерично масло (с 80-90% анетол), 15-20% мазнини, белтъчни вещества, анасонова киселина, захар, горчиви вещества и др.
Като подправка се използват плодовете и листата му. Поради силния им аромат и специфичен вкус, те се слагат пестеливо в ястията. Анасонът се използва най-вече при приготвяне на сладки и на различни тестени храни - бисквити, гевречета, меденки, понички, сладкиши със сини сливи, ябълкова торта. Употребява се най-вече при приготвянето на спиртни напитки(българската ракия анасонлийка, френската pastis, Pernod и Ricard, гръцката узо (ouzo) , испанската ojen, италианската anesone, арабската arrak и египетската kibib) и в бонбонената индустрия.
Листата са ароматна добавка към салати, а заедно с плодовете много добре вървят на стерилизирани краставички. Анасонът се комбинира с карамфил, индийско орехче, джинджифил, канела.
Семената бързо губят аромата си, затова купувайте цели семена, а не смляни. Съхранявайте ги в херметически затворен съд, на тъмно.
Народната медицина го препоръчва като газогонно и загревателно за стомаха и червата средство, против спазми и колики, особено у децата. Възбужда млечните жлези и увеличава млякото у кърмачките, против кашлица и др. във вид на запарка 5-10% или в състава на лековити чайове.