През последното десетилетие сме свидетели на бирена революция, която изцяло промени начина, по който светът мисли за бирата.
Многобройни микропивоварни, пъбове, домашни производители, занаятчии и експериментатори направиха възможно пивото да си върне статута на качествена, вкусна и дори елегантна напитка със своите собствени стилове, вкусове и ритуали – дегустации, комбиниране с многостепенно меню в различни ресторанти, съчетаване със сладки и солени храни и всичко останало, което сме свикнали да свързваме с отлежал скоч или вино.
Корените на бирения възход могат да се проследят до 60-те години на миналия век – интересно време, което ни дава и промяна в нагласите към консумеризъм, биологично земеделие и стремеж към природосъобразност, устойчивост и здравословен начин на живот. Макар и претендентите за пионери в крафт пивоварството да са няколко – Samuel Adams, Sierra Nevada, Brooklyn Brewеry и дори кампанията за истински ейл във Великобритания CAMRA, стартирала през 1971 г., историята всъщност започва още през 1965 г., когато Фриц Мейтаг купува пивоварната Anchor Steam в Сан Франциско и отваря нова страница в пивоварството.
Неговите усилия да произвежда различна, качествена и кореняща се в традициите бира става вдъхновение за много домашни пивовари, които събират смелост да стартират свой малък бизнес и като апостоли да започнат да разпространяват своите произведения в малки магазинчета, барове и ресторанти.
По онова време почвата в Калифорния е благодатна за занаятчийското производство, което използва само качествени и местни продукти, но не след дълго новата тенденция стига до Бостън, Ню Йорк и дори Япония.
Разбира се, не бива да забравяме белгийските трапистки пивоварни, многобройните малки германски производители и британците, които се борят да запазят традиционния ейл от жестоката и нелоялна конкуренция на индустриалните конгломерати, както и микропивовари в различни държави, обединени от любовта си към бирата.
През 80-те и 90-те години малките пивовари се борят най-вече за разпространението на своите продукти. Повечето дистрибутори, които разчитат на големите производители, отказват да продават новите странни бири, защото, от една страна, не им се рискува, а от друга – да не загубят големите си партньори.
През 1996 г. Аугустус Буш III от Anheuser-Busch изисква от дистрибуторите да посветят "100 процента от съзнанието си" на продуктите му. Крафт производителите не могат и да отделят средства за реклама, за да предизвикат търсене, което ги кара да се въртят в порочен кръг и да достигат само до най-близките си съседи и най-лоялните си почитатели. Тези правила на играта важат не само за САЩ, но и за всички други големи пазари – Европа, Азия и Австралия.
С началото на новия век настъпва обрат за крафт пивоварството и бирената революция избухва с пълната си сила заедно с кулинарната революция, която промени начина, по който съвременният човек се отнася към храненето.
Уважението към усилията, качеството, традициите, устойчивостта извежда на преден план малките производители, а търсенето на нови усещания и съчетания от традиционно и иновативно от страна на едно ново поколение консуматори на бира допринася за разгръщането на потенциала на пивоварите.
В момента само в САЩ крафт производителите са около 2600, като някои от тях отдавна не влизат в разбиранията за малки и микро. Sierra Nevada и Sam Adams се конкурират с големите корпорации, а общо пазарният дял на крафт бирите в Щатите достигна до 7.8% през 2013 г.
В останалата част на света независими пивовари никнат със зашеметяваща скорост, като Дания и Япония са сред флагманите на биреното чудо. В същото време малките традиционни производители във Великобритания, Германия, Белгия, Чехия и Австрия също изживяват възход, като освен с традициите си допринасят и с нови продукти, повлияни от новаторските пивовари.
Биреното чудо, което вече не може да бъде пренебрегнато от никого, променя и индустриалното производство на бира, за добро или зло. Големите компании пускат псевдо-крафт бири и нови продукти и подобряват качеството на традиционните си продукти за пазарите, където са най-заплашени от занаятчийските пивовари.
Това има както негативни, така и позитивни страни – въпреки опитите да откъснат от пазарния дял на качествената бира по нелоялен начин, все пак повече потребители по света получават достъп до по-добра бира, която може да ги накара да търсят нови и различни изживявания.
Магдалина Генова, за сп. "Меню"
